4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 21.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 323/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 20.07.2007г. по гр.д.№ 2051/2005г. на Софийски районен съд, 31 състав, оставено в сила с решение № 6198/ 31.08.2015г. по гр.д.№ 2086/ 2008г. на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав, е отхвърлен иска на Ц. Н. К. против К. К. В., А. С. В., Е. А. Т., Б. А. Т. и Д. Н. Г. за признаване на ищцата за собственик и предаване владението на имот от 1600 кв.м. в м. „Бански път”-С., съставляващ имот № 1426, кад.лист 688/ 706 по плана на селото.
Ищцата Ц. Н. К. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на съда, че имотът е възстановен с решение № 277/26.11.1992 г. и че това решение е валидно и легитимира праводателя на ответниците като собственик. Оспорва и евентуалното съображение на съда за придобиване на имота по давност от страна на последващите приобретатели.
Като основание за допускане на жалбата до разглеждане касаторката сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните правни въпроси: т.1 и 2- За косвения съдебен контрол на решенията на поземлените комисии; т.3. За срока, в който може да се заяви възражението за изтекла придобивна давност; т.4. Че при постановяване на решението съдът не може да изменя смисъла на доказателствата/ т.е. да ги извращава/; т.5. За презумпцията по чл.69 ЗС; т.6. Може ли да се приеме, че този който твърди последиците от нищожността, твърди и самата нищожност; т.7. Какво се разбира под нови писмени доказателства по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ? и т.8. Изявлението за упражнявана фактическа власт приравнява ли се на възражение за придобивна давност? Като доказателство за наличие на противоречие с практиката на ВКС по горните въпроси се сочат ТР № 6/ 2006г. на ОСГК на ВКС, както и решения на отделни състави на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК или по чл.290 от ГПК от 2008 г.
Ответниците Е. А. Т., Б. А. Т. и Д. Н. Г. оспорват касационната жалба, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за земеделски имот, който първоначално е бил възстановен на Р. Я. М. с решение № 227 от 26.11.1992 г., а след това продаден от нея на ответниците. С второ по-късно решение № 227/ 12.10.95г. имотът е възстановен на наследниците на Я. В. М., един от които е ищцата по делото Ц. Н. К., а също и ответницата Р. М.. Ищцата е поддържала, че първото решение на ПК е нищожно, не легитимира Р. М. като единствен собственик, респ. и ответниците не са придобили собствеността на имота, тъй като са го закупили от несобственик. На този довод въззивният съд е отговорил, че се касае за спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, / спор дали имотът следва да се възстанови на общия наследодател или на един от наследниците му/, който е следвало да се разреши извън настоящото производство. За валидно съдът приема първото по време решение, тъй като намира, че за второто решение не са били налице предпоставките за издаването му по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ.
Като евентуално съображение за отхвърляне на иска е изтъкнато и обстоятелството, че ответниците са придоби имота по давност, като давността е започнала да тече от 26.11.1993г.- възстановяване на имота в полза на Р. М. и началото на осъществяваното от нея владение върху имота, продължено от следващите приобретатели, като към момента на завеждате на делото на 7.07.2004г. е изтекъл десетгодишния период, необходим за придобиване на имота по давност.
С оглед на изложеното съществените въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са определящи за изхода на делото са за това, че при наличието на две решения за възстановяване на имота / едното в полза на всички наследници на общия наследодател и бивш собственик на имота, а другото- в полза само на един от неговите наследници/, се касае за спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който е следвало да се реши извън настоящото производство за ревандикация на имота. Свързан с този въпрос е и въпросът за предпоставките, при които може с оглед на горната фактическа обстановка да се издаде ново решение по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Останалите въпроси не са от значение за крайното решение, поради което по тях не може да се допусне касационно обжалване, респ. представената по тези въпроси съдебна практика е неотносима за настоящото производство. Не е бил решаващ и въпросът дали ответникът е направил възражение за нищожност на първото решение на поземлената комисия, тъй като дори това и да е така, ответниците са противопоставили и друго възражение, а именно за придобиване на имота по давност, което е било уважено от съда. По другите въпроси също няма основание за допускане на жалбата до разглеждане, тъй като те са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. Споровете за това на кого следва да се възстанови даден земеделски имот- на всички наследници на общия наследодател или само на един от тях са предмет на установителните искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, които изследват собствеността към минал момент- този на образуване на ТКЗС, като едва след разрешаване на този спор и издаване на съответно решение на поземлената комисия се определя легитимният собственик на имота към настоящия момент, което е предмет на предявения ревандикационен иск..
Независимо от констатацията на съда, че не е заявено възражение за нищожност на решението от 1992 г., съдът на практика е разгледал и това възражение, тъй като е обсъждал кое от двете решения е валидно и кого легитимира като собственик, което по същество съвпада с предмета на търсената защита.
Няма основание за допускане на жалбата и по въпроса за начина на формулиране на възражението за придобивна давност, тъй като е важен смисълът на заявлението с позоваване на осъществено за определен период от време владение, а не използването на юридическия термин „ придобивна давност”.
По въпроса за приложението на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, която норма се поддържа като основание за постановяване на второто решение на ПК, също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в случая се касае до спор за материално право, като единствено след разрешаването му по съдебен ред може да се издаде ново решение на поземлената комисия, и то при условията на чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ чрез промяна на имената на лицата, в полза на които е издадено решението.
По изложените съображения и на основание чл.280, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6198/ 31.08.2015г. по гр.д.№ 2086/ 2008г. на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: