3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
С., 01.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Р.
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 838/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1288 от 14.10.2009 г. по гр.д.№ 1257/ 2009 г. на Варненски окръжен съд ответниците Ф. А. Х. и Б. А. Х. са осъдени да заплатят на Ф. Х. Х. сумата 1765, 14 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползите, които би получил, ако беше обработвал собствения си недвижим имот- площ от 450 кв.м., включена в УПИ ХІІІ- 234 в кв.18 по плана на [населено място], за периода от 20.09.2002 г. до 18.09.2007 г.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат доводи за недопустимост, а по същество и за неправилност поради нарушение на материалния закон.
Относно допустимостта на касационната жалба се позовават на противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на противоречиви решения на съдилищата – чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси
1.за допустимостта на предявения иск,
2.за косвения съдебен контрол върху решението за възстановяване на имота по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. и дали това решение обвързва касаторите,
3. относно правната квалификация на иска- дали да бъде по чл.73 ЗС, както е приел съдът, или по чл.59 ЗЗД.
4.относно неуваженото възражение за придобиване по давност на идеална част от имота.
Ищецът оспорва жалбата и моли да не се допуска до разглеждане, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е бивш собственик на имот, който е бил отчужден по З. и след това възстановен частично- само за площ от 450 кв.м. Тази площ се държи от ответника като част от отчуждения имот, върху който от държавата му е било предоставено право на строеж, което е реализирано, като са построени жилищна сграда, гараж и стопански постройки.
През 1995 г. ищецът е водил дело за ревандикация на възстановения имот, както и за обезщетение за ползването му по чл.59 ЗЗД, но с р. № 1592/ 17.11.97г. по гр.д.№ 1122/ 96г на ВКС, ІV г.о е прието, че искът е преждевременно предявен, тъй като възстановяването ще произведе вещноправно действие едва след изменението на дворищнорегулационния план, отразяващо присъединяване на възстановената част към собствения на ищеца съседен парцел Х- 235, при каквито условия е постановено решението за възстановяване на имота.
Между същите страни има постановено и решение от 22.02.2000 г. по гр.д.№ 1032/ 99 г. на Варненски окръжен съд, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение от 180 лв. за ползването на имота по чл.59 ЗЗД за периода от 21.01.1994 г. / датата на решението за възстановяване/ до 21.10.1998 г.
По повод на спора за собствеността на имота между страните има влязло в сила и р.№ 1135/ 20.07.2001 г. по гр.д.№ 2167/ 2000 г. на ВКС, ІV г.о., с което е уважен иск на ответника Ф. А. Х. за собственост на жилищната сграда, гаража и др. постройки и признаване право за ползване на терена на парцел ХІІІ-234, с изключение на 450 кв.м., за които искът е отхвърлен, тъй като тази част е възстановена на Ф. Х.. В това производство Ф. Х. е оспорил решението за възстановяване на имота, но съдът е приел, че решението му е противопоставимо, тъй като Ф. Х. черпи права от общината, която е била страна в административното производство и затова е отказал да проведе косвен съдебен контрол по отношение на решението за възстановяване.
Основавайки се на горното решение по настоящото производство съдът също е отказал да подложи на контрол законосъобразността на допуснатата отмяна на отчуждаването. Прието е, че площта, която се владее от ответника, е реално определена и затова искът е допустим, като му е дадена правна квалификация по чл.73 ЗС, тъй като се търси обезщетение за добивите, които собственикът би получил, ако ползваше имота си.
С оглед на тези данни по поставените въпроси, обуславящи искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
1.по въпроса за допустимостта на производството се твърди противоречие с р. № 1592 от 17.11.1997г. по гр.д.№ 1122/ 96г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че искът по чл.108 ЗС за възстановената част от имота е преждевременно предявен, тъй като не е извършено изменение на дворищнорегулационния план. В тази връзка се представя и р. № 1615 / 9.05.1996 г. по гр.д.№ 1678/ 95 г. на ВКС, ІV г., в което е прието, че вещноправното действие на възстановяването настъпва с връщане на обезщетението, получено при отчуждаване на имота.
От съпоставката на горните решения е видно, че по въпроса за допустимостта на производството има противоречива съдебна практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
2.по въпроса следвало ли е съдът да упражни косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване се твърди противоречие с ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС и тъй като тази част от въпроса засяга основателността на предявения иск, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросите за правната квалификация на иска и за придобиване по давност на идеална част от имота са обусловени от отговора на първите два въпроса, поради което не следва да се обсъждат в производството по преценка за допустимостта на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1288 от 14.10.2009 г., поправено с решение № 114 от 28.01.2010 г. и р. №540 от 28.04. 2010 г., постановени по гр.д.№ 1257/ 2009 г. на Варненски окръжен съд.
Указва на Ф. А. Х. и Б. А. Х. да внесат в 7 дн. срок от съобщението държавна такса от 42 лв. по сметка на ВКС и да представят в същия срок вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изпълнение на указанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: