О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1152
С., 28.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.651 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №101 от 01.04.11г. по гр.д.№56/11г. на Габровския окръжен съд е потвърдено решение №543/24.11.10г. по гр.д.№171/10г. на Габровския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. Н. Я. против [община] иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР – да се признае за установено, че ищецът е собственик на 215 кв.м., които неправилно са заснети като част от имот с идентификатор 14218.508.162, собственост на [община], вместо към собствения на ищеца имот с идентификатор 14218.508.157.
Въззивният съд е приел, че след като искът е предявен срещу [община], спорна по делото е само границата между имот № 14218.508.162, собственост на общината и имот 14218.508.157, собственост на ищеца. Прието е, че нанесената в кадастралната карта граница между двата имота е същата, каквато е съществувала и при снабдяването на ищеца с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2002г. и съответства на скицата, по която е издаден този нотариален акт. На самото място ищецът е навлязъл в имота на общината и е оградил част от него с бетонни колове и бодлива тел, но това навлизане не отговаря на правата му по нотариалния акт.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. Я.. Той счита, че имотът му е по-голям по площ от посочената в нотариалния му акт, основан на придобивна давност. Позовава се на обстоятелството, че според декларация за притежавани непокрити земеделски земи от 1949г., неговият наследодател е бил собственик на 4 дка земеделски земи в същата местност, както и на решение на районния съд по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, с което е признато правото му на възстановяване на собствеността върху имот в друга местност. Поддържа, че при разглеждане на делото въззивният съд е нарушил текстовете на чл.79, вр. чл.108 от ЗС, чл.53, ал.2 от ЗКИР и чл.124, ал.1 от ГПК и по този начин решението му влиза в противоречие с практиката на ВКС – решение №272/26.05.04г. по гр.д.№500/2003г. на четвърто гр.отд. и №999 от 24.06.04г. по гр.д.№491/03г. на ВКС, четвърто гр. отд., както и на отменени решения на съдилищата – решение №30/01г. на Бургаския апелативен съд, решение №559/03г. на Пловдивския апелативен съд, а също и на решение №95 от 10.03.99г. по гр.д.№4/99г. на Габровския районен съд. Поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но без да го мотивира.
Ответникът в производството [община] оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Посочените от жалбоподателя решения на ВКС не третират въпроси, които са съществени по настоящото дело и следователно – те не са основания за допускане на касационно обжалване. Решение №272/26.05.04г. по гр.д.№500/2003г. е свързано с прилагането на чл.2, ал.3 от ЗОС и §7 от ПЗР на ЗМСМА, а решение №999 от 24.06.04г. по гр.д.№491/03г. е постановено по иск за връщане на вещи след прекратяване на наемно правоотношение. Решение №30/01г. на БАС и решение №559/03г. на П., освен че са неотносими към правния спор по делото, са отменени от ВКС и следователно също не могат да бъдат основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. И на последно място – решение №95 от 10.03.99г. по гр.д.№4/99г. на Габровския районен съд е постановено в производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и също не засяга правната проблематика по настоящото дело.
Жалбоподателят не е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърденията, че с обжалваното решение е нарушен материалният и процесуалният закон, представляват оплаквания по чл.281, т.3 от ГПК, а не основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №101 от 01.04.11г. по гр.д.№56/11г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: