О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
С., 20.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1240 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 15.06.10г. по гр.д.№295/09г. на Г. окръжен съд е оставено в сила решение №333/23.07.09г. по гр.д.№50/08г. на Г. районен съд, в частта, с която по иска на И. С. Т. с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН са намалени извършените от С. И. Т. дарения в полза на ответника И. Д. А., както следва: всички дарения, извършени с нотариален акт №53/28.12.1999г., т.ІІІ, рег.№3905, н.д.№1033 на нотариус №300 на нотариалната камара, както и едно от даренията по нотариален акт №22/13.12.99г., т.ІІІ, рег.№3660, н.д.№992 – дарението на ? ид.част от УПИ І-19 от кв.3 по плана на[населено място], [община]. След частична отмяна на решението на районния съд по отношение на дарението на ? ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ VІ-144 от кв.19 по плана на[населено място], [община], заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, стопанска постройка, хамбар и плевня /н.а.№22/99г./, въззивният съд е извършил намаление и на това дарение до размер на 573559/1509400 идеални части от имота.
Съдът е приел, че запазената част на ищеца от наследството на баща му С. И. Т. е накърнена с извършените от наследодателя дарения в полза на ответника И. Д. А., племенник на ищеца и на С. И. И. – негова дъщеря, срещу която обаче не е предявен иск по чл.30, ал.1 от ЗН. Наследници на С. Т. са ищецът И. С. Т., преживялата съпруга Т. И. Т. и ответникът И. Д. А., по право на заместване от починалата преди наследодателя негова дъщеря Ю. Т.. Разполагаемата част на наследодателя е ?, колкото е и запазената част на ищеца. Извършените дарения са общо на стойност 38 185,66лв., от които само на ответника – имоти на стойност 18 886,40лв. В наследството е останало имущество за 1056лв. Масата по чл.31 от ЗН е в размер на 39 241,66лв. Стойността на разполагаемата част е 9 810лв., съответно превишението е 28 375,24лв. Съобразено е, че освен в полза на ответника, наследодателят се е разпоредил чрез дарение и в полза на друго лице. Тогава съответната част от запазената част на ищеца, която следва да се попълни само от даренията на ответника, възлиза на 4678,07лв. /общата сума на даренията в полза на ответника – 18 886,40лв. се умножава по размера на общото превишение – 28 375,24лв. и се дели на общата стойност на подарените имоти – 38 185,66лв., при което се получават 14 034,22 лв., от които квотата на ищеца е 1/3 или 4678,07лв./. Отчетен е изборът на ответника по чл.34 от ЗН: ако съдът прецени, че е приложима нормата на чл.36, ал.2 от ЗН, той желае да запази подарените му идеални части от апартамента в[населено място], а ако тази разпоредба не е приложима, той предпочита намалението да започне от дарението по нот.акт №53/99г. за 9 бр. земеделски земи; след това намалението да продължи с дарението на УПИ 1-9 по нот.акт №22/1999г., след това – с дарението на УПИ VІ-144 по нот.акт №22/99г. и едва на последно място – дарението на ид.части от апартамент по нот.акт №136/2000г. Съдът е приел, че в случая разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗН е неприложима, тъй като с нея се разрешава въпрос за начина на извършване на намалението, когато предмет на завещанието или дарението е само един недвижим имот, докато в случая са дарени множество имоти. Затова намалението е извършено по реда на чл.34 от ЗН, като е отчетен направеният от ответника избор.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца И. Д. А.. В нея той развива оплакване, че решението е постановено в нарушение на чл.36, ал.2 от ЗН, тъй като стойността на подарените му имоти /18 886,40лв./ не надхвърля сумата от разполагаемата част на наследодателя и на запазените части на ответника и на преживялата съпруга Т. Т., която не е предявила иск по чл.30, ал.2 от ЗН – 29 431,26лв. – т.е. той е могъл да задържи изцяло това, което му е подарено. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за обосноваността на въззивното решение в частта по прилагането на чл.36, ал.2 от ЗН имало противоречие с т.12 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС. По въпроса дали съдът служебно следва да се произнесе по прилагането на чл.36, ал.2 от ЗН въззивното решение влизало в противоречие с решението по гр.д.№240/03г. на ВКС, І ГО. Поддържа се и основанието по чл.289, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.36, ал.2 от ГПК тогава, когато наследникът с право на запазена част е дарен с повече от един имот.
Ответникът в производството И. С. Т. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване.
Жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос във връзка с изискването за обоснованост на съдебните актове. Нещо повече – той дори не поддържа оплакване по чл.281, т.3 от ГПК за необоснованост на обжалваното решение /неспазване на логически, опитни и научни правила при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд – т.12 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/, а действителното оплакване е за липса на подробни мотиви защо се приема, че разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗН намира приложение само когато предмет на дарението е един имот, а не и множество имоти. Ето защо в случая изобщо не възниква противоречие между обжалваното решение и т.12 на ТР №1/17.07.01г. на ОСГК на ВКС и следователно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Въпросът дали съдът е длъжен служебно да приложи чл.36, ал.2 от ЗН изобщо не възниква по настоящото дело, по което самият ответник е поискал прилагане на този текст и не е било необходимо съдът служебно да го прилага. Затова няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от жалбоподателя решение по гр.д.№240/03г. на ВКС, І ГО. Отделен е въпросът, че въззивният съд е отказал да приложи чл.36, ал.2 от ЗН по съображения, че той е неприложим в конкретния случай. Тези мотиви са продиктувани от виждането на въззивния съд за обхвата на приложение на правната норма, а не от отказа да я приложи служебно.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Въпросът дали разпоредбата на чл.36, ал.2 от ГПК е приложима тогава, когато наследникът с право на запазена част е дарен с повече от един имот, се поставя по настоящото дело, но не той е решаващият. Съдебната практика по прилагането на чл.36, ал.2 от ЗН е формирана при типичния случай, когато предмет на дарението или завещанието в полза на наследника с право на запазена част е само един неделим недвижим имот, макар че има и изключения, при които текстът е прилаган и в хипотеза на дарени или завещани повече от един имот, например решение №161/1950г. на І ГО на ВС, цитирано на стр.117 от „Българско наследствено право” на Х. Т., ДИ „Н. и изкуство” 1956г. Същественото обаче е това, че разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗН намира приложение само при условието на чл.36, ал.1 от ЗН – да не може да стане удобно отделяне на част от дарения или завещан имот /бил той един или няколко/ за допълване на запазената част на ищеца, т.е. имотът /или имотите/ да е неделим съобразно правата на ищеца. Без това условие поставеният от жалбоподателя въпрос не е обуславящ крайния резултат по настоящото дело. В настоящия случай са налице множество дарения и отделянето на част от тях за допълване на запазената част на ищеца е възможно, т.е. имотът е делим. Именно по тази основна причина разпоредбата на чл.36, ал.2 не е приложена и точно по тази причина поставеният въпрос по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не е решаващ за конкретното дело, съответно – по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.06.10г. по гр.д.№295/09г. на Г. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: