1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 25.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№195 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №V-93 от 22.10.14г. по в.гр.д.№2425/12г. на Бургаския окръжен съд е обезсилено решение №ХІІІ-1628/29.10.12г. по гр.д.№3213/12г. на Бургаския районен съд и делото е върнато на районния съд за конституиране на съсобственик – Ж. И. Р. и за разглеждане на делото за делба с нейно участие.
Обстоятелствата по делото са следните:
Предмет на делото е иск за делба на апартамент в [населено място], представляващ обект с идентификатор 07079.610.96.1.2, както и на търговски обект с идентификатор №07079.610.96.1.11. Страни в процеса са бившите съпрузи П. И. Р. и С. Я. Р.. Апартаментът и търговският обект се намират в сграда – етажна собственост, построена през 2001г., по време на брака между страните, върху дворно място, в което само съпругът С. Р. има дял от съсобствеността. Строителството на сградата е извършено въз основа на договор, с който съсобствениците на земята взаимно са си учредили право на строеж върху конкретни обекти, а за останалите обекти в сградата са отстъпили право на строеж на трето лице – строител, коeто се е задължило да извърши за своя сметка дейностите по проектирането и строителството. По силата на този договор процесните обекти са отредени за ответника С. Я. Р.. Съсобствеността на С. Р. в дворното място произтича от договор за издръжка и гледане, сключен с неговата майка Ж. И. Р. и леля А. С. Ц., които са му прехвърлили своите идеални части от мястото. Този договор е от 1991г., преди сключване на брака между П. Р. и С. Р..
За да обезсили първоинстанционното решение, с което делбата е допусната между двамата бивши съпрузи, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че при висящността на делбеното производство е бил заведен и уважен иск по чл.87, ал.3 ЗЗД на Ж. И. Р. срещу С. Я. Р. за разваляне на договора за издръжка и гледане. Направен е извод, че поради обратното действие на развалянето на договора, на Ж. Р. е възстановена собствеността върху идеална част от дворното място и от производното и право на строеж, съответно – от процесните обекти. Тя следва да участва като съделител в процеса за делба, като участието и следва да започне от първа инстанция, съгласно т.6 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от П. И. Р..
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Задължителен другар ли е по дело за делба лице, което претендира права на собственост върху недвижим имот само от постановен съдебен акт по чл.87, ал.3 ЗЗД.
2. Развалянето на алеаторен договор засяга ли надлежно придобити права на собственост от трети лица преди вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД, с оглед нормата на чл.88, ал.2 ЗЗД.
3. Настъпва ли за прехвърлителя по развален алеаторен договор реституция върху построената сграда при надлежно учредена от трети лица и реализирана суперфиция преди вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД.
4. Явява ли се прехвърлителят по развален алеаторен договор задължителен другар по делба на построена от трети лица сграда с придобити от тях права на строеж преди вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД.
5. Отразява ли се развалянето на алеаторния договор на вече възникнало право на собственост на недвижими имоти от реализирано право на строеж, което не е било предмет на насрещна престация за гледане и издръжка на прехвърлителя.
6. Изключва ли се прилагането на чл.92 ЗС при вече реализирана надлежно учредена от трети лица суперфиция.
7. Има ли действие приращението по отношение на съделител с отхвърлен иск по развален алеаторен договор за издръжка и гледане и вписана искова молба за това след придобити права на собственост върху делбените имоти.
8. Следва ли въззивният съд да обезсилва правилно постановено решение на първоинстанционния съд и да го връща за ново разглеждане на друг състав за конституиране на трето лице с развален алеаторен договор и вписана за това искова молба след подадена въззивна жалба по делбено дело.
9. Допустимо ли е въззивният съд да връща делото на първоинстанционния съд за конституиране на задължителен другар – съделител на лице въз основа на постановено спрямо един от съделителите решение по чл.87, ал.3 ЗЗД с предмет, различен от предмета на делото за делба, при липса на изложени мотиви за това и без да са обсъдени всички събрани по делото писмени доказателства по предходно извършени разпоредителни сделки и придобити от трети лица права на собственост върху делбените имоти и то преди вписване на молбата за разваляне на алеаторния договор.
По поставените въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение №414 от 29.10.12г. по гр.д.№222/12г. на ВКС, І ГО; решение №178 от 17.10.13г. по гр.д.№1690/13г. на ВКС, ІІ ГО; решение №507 от 22.06.10г. по гр.д.№944/2009г. на ВКС, І ГО и решение №269 от 22.10.12г. по гр.д.№307/12г. на ВКС, ІІ ГО.
Жалбоподателката поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че в настоящата хипотеза е приложимо ТР №3/19.12.13г. по тълк.д.№3/13г. на ОСГК на ВКС, а не т.6 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал въззивният съд.
Ответникът в производството С. Я. Р. оспорва жалбата. Счита, че не е налице противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС и затова не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не възниква и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставения девети въпрос има практика на ВКС, изразена в посоченото от жалбоподателката решение №269 от 22.10.12г. по гр.д.№307/12г. на ВКС, ІІ ГО.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Въпросите, които са обусловили изхода на делото във въззивната инстанция, са за задължителното другарство на всички съсобственици по дело за делба, както и за задълженията на въззивния съд, когато констатира, че по делото не участва задължителен другар. Тези по-общо поставени въпроси са намерили отражение във формулираните от жалбоподателката въпроси №1, 4, 8 и 9 от изложението към касационната жалба. Настоящото дело има тази особеност, че едва след постановяване на първоинстанционното решение за делба в първата и фаза е постановено и влязло в сила решение по чл.87, ал.3 ЗЗД, което евентуално ще промени съсобствениците на делбения имот, а следователно и лицата, които следва да участват като главни страни по делото за делба. Съдът не може да не зачете този нов факт, настъпил в хода на висящото производство за делба. Същевременно той не може предварително да формира становище за последиците на решението по чл.87, ал.3 ЗЗД върху материалните права на страните, без да разгледа възраженията и доводите им по този въпрос. Във всички случаи обаче въпросът следва да се разреши при участието на лицето, в чиято полза е постановено решението за разваляне на алеаторния договор, което до този момент не е било страна по делото за делба. Хипотезата е сходна с разрешението, дадено в т.1 на ТР №1/19.05.2004г. по гр.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че под страх от нищожност на делбата, при релевиране на относителната недействителност по чл.76 ЗН като главна страна в процеса за делба следва да участват и двете страни по оспорената сделка. Следователно – задължителното другарство в случая се извежда от данните по делото за съществуването на потенциални права върху делбения имот на едно трето лице, което следва да бъде конституирано в процеса, за да може спорът за правата му да се разреши с негово участие. Ако то не бъде конституирано като страна в делбата, съществува опасност тя да бъде нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН.
Въпреки посочените специфики на настоящото дело, намерили отражение в изброените въпроси №1, 4, 8 и 9, определящият въпрос е по-общ – за конституирането на задължителен другар по дело за делба. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с т.12, б.”д” на ППВС №1/01.11.1985г. Тъй като задължителният другар в случая не е участвал в първоинстанционното производство, въззивният съд е действал в съответствие с приетото в решение №269 от 22.10.12г. по гр.д.№307/12г. на ВКС, ІІ ГО и т.6 на ТР №1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на специфика – че задължителното другарство в случая възниква след постановяване на решението по допускане на делбата, не налага друго разрешение.
По изброените въпроси не възниква и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не могат да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя, че в случай като настоящия следва да намери приложение разрешението на т.3 на ТР №3/19.12.13г. по тълк.д.№3/13г. на ОСГК на ВКС, вместо т.6 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Макар от процесуалноправна гледна точка последиците на решението по чл.87, ал.3 ЗЗД спрямо делото за делба да наподобяват на случаите на прехвърляне на спорното право в хода на висящия процес, не може да бъде сложен знак на равенство между двете хипотези. Текстът на чл.226 ГПК се отнася само за прехвърляне на спорното право, когато то се извършва от носителя му чрез правна сделка, но не и когато материалното правоприемство настъпва като последица от обратното действие на развалянето на договор по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. Затова и т.3 на ТР №3/19.12.13г. по тълк.д.№3/13г. на ОСГК на ВКС е неприложима в случая. При прехвърляне на спорното право прехвърлителят има качеството на процесуален субституент и същевременно – правен интерес да действа по висящото дело в защита на интересите на приобретателя, за да предотврати последиците на едно съдебно отстранение в своята правна сфера. Обратно – решението по чл.87, ал.3 ЗЗД не създава никакъв интерес за приобретателя по разваления договор /С. Р./ да действа по делото за делба в интерес на прехвърлителя /Ж. Р./, тъй като всички последици от развалянето на договора вече са настъпили. Приобретателят по развалената сделка не може да бъде процесуален субституент на прехвърлителя.
Останалите въпроси № 2, 3, 5, 6 и 7 са материалноправни. Те не са разрешавани от въззивния съд, затова и не възниква противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС.
С оглед изхода на делото, на ответника в производството следва да бъдат присъдени направените разноски – 800лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №V-93 от 22.10.14г. по в.гр.д.№2425/12г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. И. Р. да заплати на С. Я. Р. сумата от 800лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: