Изх. № 53-04-65
23.02.2016 г.
ЗДДС, чл.118, ал.1 и ал.3
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 4, т. 3
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше запитване, прието с вх. № 53-04-65/28.01.2016 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба
№Н-18/2006 година).
В запитването не е изложена фактическа обстановка. Поставен е следният въпрос.
В случаите, в които пътник в обществен градски транспорт закупува превозен документ (карта за еднократно пътуване) директно от водача на превозното средство или от длъжностните лица – контрольори по редовността на пътниците, следва ли за продажбата да бъде издаден фискален бон?
Предвид липсата на изложена фактическа обстановка, въпросът и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба №Н-18/2006 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги(ЗПУ).
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 година.
Съгласно чл. 4, т. 3 от Наредба Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва продажби на билети, карти, абонаментни карти за превоз на пътници, когато издаването им е задължително съгласно нормативен акт.
При условията на чл. 8 от Закон за нормативните актове (ЗНА), съгласно който всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, Столичен общински съвет е издал Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община. Тази наредба регламентира правилата за пътуване по маршрутите на обществения градски транспорт на територията на Столична община /трамваен, тролейбусен, автобусен и метро/. Съгласно чл. 6 от същата наредба превозна пътници с обществения градски транспорт се извършва срещу редовен превозен документ, посочен в тази наредба, а съгласно чл. 7 от нея всеки редовен превозен документ се счита за договор между превозвача и пътника за съответното пътуване. Видовете образци на превозните документи за пътуване с обществения градски транспорт на територията на столична община са посочени в Приложение 2 към Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община.
Видно от цитираните разпоредби, продажбата на билети, карти, абонаментни карти за превоз на пътници попада в обхвата на освобождаването, предвиден в чл. 4,т. 3 от Наредба № Н-18/2006 година. Следователно, в случая не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните продажби чрез издаване на фискални касови бележки.
Настоящото становище е принципно и е изразено при липса на изложена в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно–осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘