Изх. № М-24-31-22
Дата:07.04.2012 год.
ЗМДТ, чл. 61с, ал. 4;
ЗМДТ, чл. 61с, ал. 5;
Приложение № 2 към ЗМДТ, чл. 24.
относно:Прилагане на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТи
чл. 24 от Приложение № 2 към ЗМДТ
В отговор на поставените въпроси изразяваме следното становище:
1. Обект на облагане с туристически данък са нощувките, предоставени в туристически обекти по смисълана чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за туризма /чл. 61р, ал. 1 ЗМДТ/.Данъчнозадължени лица са лицата, предлагащи нощувки /чл. 61р, ал. 2 ЗМДТ/.
Нощувките са основни туристически услуги, предоставяни в туристическите обекти /§ 1, т. 12 от ДР на ЗТ/.
Туристически услуги се предоставят в туристически обекти, категоризирани по реда нараздел ІV от Закона за туризма или в обекти, на които е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране /чл. 46, т. 2 ЗТ/.
От момента на издаване на временното удостоверение за открита процедура за категоризиране обектът функционира като туристически обект и лицето, което го стопанисва, следвада заплаща туристически данък за реализираните нощувки.
При подаване на декларация по чл. 61р ЗМДТ за облагане с туристически данъкзатуристически обекти, които са били категоризирани през 2011 г. или на които категорията е прекратена през същата година, данъкът при пълен леглови капацитет, респ. 30 % от него, се изчислява за цялата година, т.е. за 365 дни, независимо презкаква част от годината са функционирали като такива. Становище в този смисъл е изразило , Дирекция «Данъчна политика» с писмо Изх. № 16-12-21 от 26.01.2012 г. /копие от което прилагаме/. Мотивите в подкрепа на това становище са, че според чл. 61с, ал. 4 ЗМДТ данък се дължи независимо дали обектът се използва. Освен това във формулата на ал. 5 /чл. 61с/, в елемента Д – «брой дни в годината», очевидно се има предвид броят на дните за една пълна година, в зависимост от това дали тя е високосна или не /365 или 366 дни/.
2. Във втория казус данъчнозадължени лица за туристическия данък са наемателите на обекта………..
3. Обект на облагане с данък при възмездно придобиване на имущества са недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства /чл. 44, ал. 1 ЗМДТ/. Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото към момента на прехвърлянето.Недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната, съгласно Приложение № 2 /чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ/. При прехвърляне на недвижим имот със запазване на правото на ползване от собственика се прехвърляне целия обем на правото на собственост, а част от него, като се осъществява една сделка, поради което данъчната оценка на прехвърляното право се определя в съответствие с чл. 24 от Приложение № 2 към закона, а именно като от данъчната оценка на правото на собственост се извади данъчната оценка на правото на ползване за оставащия период, считано от датата на прехвърлянето.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘