Изх. № М-24-32-9
Дата:01.06.2012 год.
ЗДДС, чл. 85;
ЗДДС, чл. 102, ал. 3;
ЗДДС, чл. 106, ал. 1;
ЗДДС, чл. 107, т. 4, буква „а”;
ЗДДС, чл. 109, ал. 1;
ЗДДС, чл. 116, ал. 3.
Относно: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при неизпълнение на задължението за подаване на заявление за дерегистрация по чл. 109, ал. 1 от закона.
Във Ваше писмо, изпратено по повод извършване на ревизия, в ЦУ на НАП с вх. № М-24-32-9/14.03.2012 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Общото събрание на дружеството е взело решение за прекратяване на дейността, като това обстоятелство е вписано в търговския регистър на 06. 01. 2010 г. Срокът за извършване на ликвидацията е до 31. 12. 2013 г. Дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 109, ал. 1 от ЗДДС да подаде заявление за дерегистрация в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството. В резултат на извършена проверка за наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС от офис …………., при ТД на НАП гр. ………….. е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС от 15. 04. 2011 г., връчен на същата дата.
За периода 06. 01. 2010 г. до 15. 04. 1011 г. дружеството редовно е подавало справки-декларации, дневници за покупките и продажбите, като съответно е ползвало право на приспадане на данъчен кредит и е начислявало ДДС. Последният период, за който са подадени отчетните регистри по ЗДДС е м. март 2011 г.
Дружеството не е изпълнило задължението си по реда на чл. 111 от ЗДДС и не е подало протокол-опис за начисляване на данък за наличните активи, за които е приспаднат данъчен кредит, съответно в подадената справка-декларация за последния данъчен период не е включило данък, начислен по реда на чл. 111 от ЗДДС.
На 15. 08. 2011 г. дружеството е подало заявление за регистрация, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като според приложената справка декларация облагаемият оборот за регистрация е достигнат през м. 07. 2011 г. В хода на извършената проверка за регистрация по реда на ЗДДС е констатирано, че дружеството е достигнало облагаем оборот за регистрация по ЗДДС в по-ранен период – м. 02. 2010 – 07. 2010 г. В резултат на извършената проверка е издаден Акт за регистрация по ЗДДС, който е връчен на
30. 09. 2011 г.
Въпросът, който е поставен в запитването е следния:
Ако приемем, че датата на фактическата дерегистрация на дружеството е 06. 01. 2010 г., то за периода, в който дружеството не следва да бъде регистрирано по ЗДДС, а е подавало справки-декларации по ЗДДС – съответно начислявало ДДС и ползвало право на приспадане на данъчен кредит – следва ли при извършената ревизия да се коригира ползвания данъчен кредит и начисления ДДС?
С оглед изложената фактическа обстановка и посочените в запитването обстоятелства, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По отношение на правото на приспадане за данъка, който е начислен за получените от лицето доставки на стоки и услуги:
Видно от изложеното в запитването дружеството е взело решение за прекратяване на дейността, като това обстоятелство е вписано в търговския регистър на 06. 01. 2010 г., като не е изпълнило задължението си по чл. 109, ал. 1 от ЗДДС да подаде заявление за дерегистрация.
В случаите на прекратяване на юридическо лице – търговец, със или без ликвидация, възниква основание за задължителна дерегистрация, на основание чл. 107, т. 4, б. „а” от ЗДДС. В тези случаи лицето подава заявление за дерегистрация вкомпетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Когато се установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за дерегистрация, регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация. В тези случаи, датата на дерегистрация е датата на възникване на съответното обстоятелство.
Предвид гореизложеното, и с оглед фактите, изложени в запитването, за дата на дерегистрация по ЗДДС на дружеството, следва да се приеме датата на възникване на съответното обстоятелство, т. е. датата на прекратяване (06. 01. 2010 г.).
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяването на регистрацията (дерегистрацията) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да приспада данъчен кредит. Видно от цитираната разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква за регистрирано по ЗДДС лице и предвид това, че датата на дерегистрация на дружеството е 06. 01. 2010 г. за данъка, който му е начислен за получените от него доставки на стоки и услуги за периода от датата на прекратяване на дружеството – 06. 01. 2010 г. до края на последния данъчен период, за който е подадена справка декларация – 31. 03. 2011 г., не е налице право на приспадане на данъчен кредит.
По отношение на начисления данък по извършени от лицето доставки на стоки и услуги:
Според посоченото в запитването, за периода 06. 01. 2010 г. до 31. 03. 1011 г. , дружеството е подавало справки-декларации, дневници за покупките и продажбите, като съответно е начислявало ДДС и е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. Последният период, за който са подадени отчетните регистри по ЗДДС е м. март 2011 г.
Предвид това, че дружеството е достигнало облагаем оборот за регистрация за период от 02. 2010 г. до м. 07. 2010 г., за същото е възникнало задължение за задължителна регистрация, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, и в срок до 16. 08. 2010 г. е следвало за подаде заявление за регистрация по реда на същия закон. Доколкото, лицето не е изпълнило задължението си за подаване на заявление за регистрация, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно т. 1 от цитираната разпоредба, определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Задълженията по чл. 102, ал. 3 от ЗДДС се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Следва да имате предвид, че в случаите, когато е прекратена регистрацията по ЗДДС, лицето няма право да начислява данък по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС. Предвид това, че дружеството, за извършваните доставки на стоки или услуги в периода от 02. 2010 г. до м. 07. 2010 г. е издавало фактури и/или известия с посочен данък в тях е приложима разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС. Съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от закона. Следователно, данъкът, посочен във фактурите и/или известията е изискуем, на основание цитираната разпоредба от ЗДДС.
В случай, че дружеството е анулирало, издадените от него фактури за извършваните доставки на стоки или услуги за периода от 02. 2010 г. до м. 07. 2010 г. е приложим чл. 116 от ЗДДС. Когато се анулира документ (фактура или известие към фактура) след периода, в който е издаден, анулирания документ се включва в дневника за продажби в данъчния период, през който е извършено анулирането, но с противоположен знак. Съгласно чл. 116, ал. 3 от ЗДДС за погрешно съставени документи се смятат и такива, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’