Изх. № М-24-36-73
Дата:09.09.2015 год.
ДОПК, чл. 162, ал. 2, т. 7;
ДОПК, чл. 163, ал. 1;
ДОПК, чл. 165;
ДОПК, чл. 168, т. 5;
ЗН, чл. 60, ал. 1;
ЗН, чл. 60, ал. 2;
ЗАНН, чл. 34, ал. 1, буква „а“;
НК, чл. 47, ал. 2.
Относно: Отговор на писмено запитване, касаещо прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния-процесуален кодекс (ДОПК).
Във връзка с Ваше писмо, постъпило по електронен път в на НАП с вх. № ………………2015 г., свързано със събирането на публичните вземания по реда на ДОПК, моля да имате предвид следното:
Видно от изложената в писмото Ви фактическа обстановка частен съдебен изпълнител поставя въпроси относно възможността наследниците да наследяват задълженията за глоби и имуществени санкции на наследодателя и дали тези задължения могат да бъдат предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу наследниците, които са приели наследството.
Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго, а според чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК публични са държавни и общински вземания по влезли в сила наказателни постановления. Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго (чл. 165 от ДОПК).
На основание чл. 168, т. 5 от ДОПК публичното вземане се погасява при смърт на физическото лице – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение. Производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител, когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството (чл. 225, ал. 1, т. 3 от ДОПК).
В Закона за наследството (ЗН), в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), както и в ДОПК липсва изрична правна регламентация относно възможността публичните вземания, дължими от наследодателя по влезли в сила наказателни постановления, да се събират от наследниците, които са приели наследството. Според възприетото в правната доктрина становище „при събирането й глобата, независимо от нейния наказателно правен характер, има характер на задължение по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗН, което обременява наследството“ (виж проф. Христо Тасев, „Българско наследствено право“, издание 1993 г., „Софи-Р“, стр. 23). Този извод се обосновава от разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), съгласно която глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това. Следва да се съобрази и обстоятелството, че не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато нарушителят е починал (чл. 34, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН).
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2 от ЗН).
В този смисъл, когато наследниците са приели наследството, те отговарят за публичните вземания, дължими от наследодателя по влезли в сила до откриването на наследството наказателни постановления (по арг. на чл. 165 от ДОПК във връзка с чл. 34, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН и чл. 60, ал. 1 от ЗН). Когато наследникът е приел наследството по опис, той отговаря за публичните вземания, дължими от наследодателя по влезли в сила до откриването на наследството наказателни постановления, само до размера на полученото наследство (по арг. на чл. 60, ал. 2 от ЗН).
ЗАМ.
/ ГАЛЯ ДИМИТРОВА /
‘