Становище по писмено запитване, касаещо прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпор

Изх. № М-24-36-77
Дата:21.12.2016 год.
ЗДДФЛ, чл. 27, ал. 1;
ЗСч., чл. 3, ал. 3;
ЗКПО, чл. 10, ал. 1;
ЗКПО, чл. 26, т. 2;
ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 1;
ЗЗД, чл. 228;
СК, чл. 24, ал. 1;
СК, чл. 24, ал. 2.
ОТНОСНО: Становище по писмено запитване, касаещо прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Във връзка с Ваше писмо дона НАП с вх. №…………………….., по повод писмено запитване от ТД на НАП Варна с изх. №……………………, свързано с прилагането на разпоредбите на ДОПК, ЗДДФЛ и ЗКПО, моля да имате предвид следното:
Видно от изложените във Вашето писмо обстоятелства, в хода на ревизионно производство срещу……………..,действащ и като едноличен търговец с фирма………………, е установено, че през периода 2012 – 2014 година е начислена рента от ЕТ …………………..на физическото лице собственик…………. В счетоводството на предприятието на едноличния търговец рентата е отразена по сметка 499 „Други кредитори“ и като разход по сметка 602 „Разходи за външни услуги“, като от ЕТ ……………за изплатената сума са подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ. Ревизираното лице е представило на органите по приходите договори за наем, сключени между ЕТ ……………….и ………………………, по сила на които на едноличния търговец се отдава за временно и възмездно ползване земеделска земя, която е собственост на …………………….и неговата съпруга, както и доказателства за извършените плащания по банков път. В счетоводството на ЕТ .…………………..въпросната земеделската земя не е включена в патримониума на търговското предприятие и не е част от активите му.
Поставеният въпрос в запитването е – следва ли договор за отдаване под наем на лично имущество на физическо лице (включително в режим на съпружеска имуществена общност) за временно и възмездно ползване за дейността му като едноличен търговец да се третира като нищожен или недействителен за данъчни цели и в тази връзка – следва ли да не бъдат признати като документално необосновани отчетените разходи за рента, изплатена на физическото лице собственик на едноличния търговец?
С оглед на зададените въпроси е необходимо да се отбележи, че с вписването на едно лице в търговския регистър като едноличен търговец не се появява нов правен субект и не се придобива нова правосубектност различна от тази на физическото лице. С акта на вписване в регистъра, това лице получава възможността да действа като търговец в стопанския оборот и търговските сделки, т.е. придобива търговско качество, но страна и субект в правоотношенията с контрагентите и администрацията продължава да бъде физическото лице. Наличието на относителна самостоятелност на имуществото на търговското предприятие на физическото лице, не прави предприятието правен субект, различен от физическото лице, вписано като едноличен търговец (Виж Тълкувателно Решение № 2/2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд). Ето защо, когато органите по приходите извършват ревизия на лице, вписано в търговския регистър като едноличен търговец, за задълженията му за данъци и осигурителни вноски в това му качество, отговаря изцяло и неограничено с цялото си имущество физическото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, а според чл. 228 от законас договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. В този смисъл, физическото лице – търговец не може да сключи договор за наем (аренда) сам със себе си и ако такова правно действие бъде извършено, то на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 8 и чл. 228 от ЗЗД, съставеният договор би бил нищожен, тъй като е в противоречие на закона и едновременно с това цели неговото заобикаляне.
На основание чл. 27, ал. 1 от ЗДДФЛ физическо лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които: 1. не са в режим на съсобственост, или 2. са част от съпружеска имуществена общност. В случаите по чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ другият съпруг декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.
С оглед на гореизложеното един невалиден (нищожен) договор за наем (аренда) на земеделска земя не може да бъде квалифициран като правен акт, пораждащ наемно правоотношение за възмездно ползване на земя, а от друга страна такъв невалиден договор не може да се определи и като волеизявление или основание за включване в имуществото на предприятието на едноличния търговец на негово лично имущество.
На основание чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон, а съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. За целите на определянето на данъчния финансов резултат по ЗКПО, в случаите, при които разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години (чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО).
В този аспект, счетоводните разходи, извършени на основание невалиден договор за наем (аренда) на земеделска земя, съставен от едноличен търговец и сключен сам със себе си, не следва да се квалифицират като документално обосновани по смисъла на ЗСч и ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО същите не могат да бъдат признати за данъчни цели. В конкретния случай наличието на режим на общност (съпружеска имуществена общност) по смисъла на Семейния кодекс (СК) върху земеделската земя не представлява правно основание въпросните счетоводните разходи да бъдат третирани като частично документално обосновани, респ. да бъдат частично признати за данъчни цели по ЗКПО, защото сключения от едноличния търговец наемен договор сам със себе си на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 8 и чл. 228 от ЗЗД, е нищожен, тъй като противоречи на закона и едновременно с това цели неговото заобикаляне (виж Решение № 1847 от 11.02.2010 г. по адм. дело № 12635/2009 г., І отделение на ВАС), поради което същият не може да се квалифицира и като валидно наемно правоотношение със съпруга на физическото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от СК съпрузите имат равни права върху общото имущество, поради което всеки от съпрузите може да ползва това имущество и самостоятелно, включително за извършваната от него стопанска дейност като едноличен търговец, включвайки общото имущество по реда на чл. 27 от ЗДДФЛ в имуществото на търговското си предприятие. В този аспект, управлението на общо имущество, включително ползването на същото, може да извършва всеки от съпрузите на основание чл. 24, ал. 2 от СК, както и всеки от съпрузите може да отдава под наем на трети лица общо имущество (ангажирайки другия съпруг като наемодател). Възмездните сделки между съпрузите по отношение на имущество в режим на общност (съпружеска имуществена общност) следва да се преценяват с оглед характера на тази общност като бездялова имуществена общност, върху която съпрузите упражняват съвместно права (виж Тълкувателно решение № 36 от 1.IV.1970 г. на ОСГК на ВС), с оглед на неразделността на общото имущество, с оглед на липсата на различна правосубектност между физическото лице и едноличния търговец, както и с оглед необходимостта от две страни при сключването на едно двустранно договорно съглашение. В този смисъл, дори да се възприеме, че в конкретния случай физическото лице – търговец, посредством споменато невалидно съглашение, извършва самостоятелно действие по управление на общо имущество (по смисъла на чл. 24, ал. 2 от СК) и от името и за сметка на своя съпруг сключва наемен договор със съпруга си, поради обстоятелството, че имуществото е в режим на съпружеска имуществена общност и поради липсата на отделна правосубектност на едноличния търговец, това отново би представлявало договаряне сам със себе, но вече от страна на съпруга на едноличния търговец (тъй като последния ще има качеството на наемодател и на наемател) и на същото основание като невалидно не би могло да породи правните последици на наемното правоотношение, респ. не би могло да обоснове направените разходи като частично документално обосновани по смисъла на ЗСч и ЗКПО.
ЗАМ.
/ ГАЛЯ ДИМИТРОВА /

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Изменение в Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, в сила от 01.08.2017 г. (Наредба №Н-18/2006 г.) и определяне на данъч

Изх. № 24-39-137Дата:12.02.2018 год.ЗДДС, чл. 6;ЗДДС, чл. 9;ЗДДС, чл. 26;ЗДДС, чл. 26, ал. 1;ЗДДС, чл. 26, ал. 2;ЗДДС, чл. 26, ал. 3;ЗДДС, чл. 26, ал.

правото на приспадане на данъчен кредит за внос на стоки е стартирана процедура за служебна регистрация по ЗДДС на две френски фирми – възложители на услуга.

В Дирекция ”ОДОП” – постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ……/ 20.01.2014 г. Изложена е следната фактическа обстановка:Дружеството извършва търговско посредничество при ушиване на