Изх. №11-02-215
Дата:03.01.2014 год.
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 4;
ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 2;
ПЗР на ЗДДФЛ, § 19.
По повод Ваше писмено запитване, заведено вна Националната агенция за приходите с вх. № 11-02-215 от 27.11.2013 г., изразявам следното становище:
Нормативната уредба, касаеща декларирането на недвижима собственост в чужбина в годишните данъчни декларации на физическите лица за периода
2006 – 2012 г. е уредена в Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) – отм. и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По силата на чл. 41, ал. 1 и 2 от ЗОДФЛ (в сила до 31.12.2006 г.) данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на следващата година. Данъчно задължените по този закон лица декларират в същия срок и притежаваните акции и дялови участия в задгранични дружества, място на стопанска дейност и недвижима собственост в чужбина. От друга страна, в определени от закона случаи, които изчерпателно са визирани в нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), физическите лица са освободени от задължението да подават годишна данъчна декларация (напр. когато са получили доходи единствено от трудови правоотношения). В тази връзка следва да се поясни, че лицата, които са подали годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) би следвало да са декларирали и притежаваната от тях недвижима собственост в чужбина.
Следователно, лицата които не са имали задължение и съответно не са подали годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), не са били задължени да декларират и притежаваните акции и дялови участия в задгранични дружества, място на стопанска дейност и недвижима собственост в чужбина.
Аналогично е и данъчното третиране в ЗДДФЛ, действащо за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. В чл. 50, ал. 1, т. 4 от закона е указано, че местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина. Съответно в чл. 52 от ЗДДФЛ са посочени изчерпателно случаите, в които лицата не са задължени да подават годишната данъчна декларация. Следователно, в рамките на посочения период, лицата, които притежават недвижима собственост в чужбина имат задължение за декларирането й в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, само когато са задължени за подават такава.
Едва след извършената промяна в чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ (обн. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина, дори когато за тях са налице условията по чл. 52, ал. 1 от същия закон за освобождаване от задължението за подаване на декларация.
Следователно, след направената промяна на чл. 52 от ЗДДФЛ в сила от 01.01.2012 г. лицата, които притежават недвижима собственост в чужбина следва да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, дори и в случаите, когато на основание чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ са освободени от това задължение.
На основание § 19 от ПЗР на ЗДДФЛ, новата редакция на чл. 52, ал. 2 се прилага и във връзка с облагането на доходите за 2011 г., т.е. местните физически лица, които притежават недвижима собственост в чужбина са били длъжни да декларират това обстоятелство в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 и за2012 г.
Данъчното законодателство и в частност ЗДДФЛ, не дефинират понятието „недвижима собственост в чужбина”, поради което следва да се има предвид общоприетия смисъл на това понятие. Най-общо, това може да бъде всякакъв вид недвижимо имущество в чужбина, което е собственост на местно за Република България физическо лице.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/БОЙКО АТАНАСОВ/
‘