7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
[населено място] ,24.04.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2796/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ч. против решение № 698/23.03.2018 г. по т.д.№ 6249/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4410/23.08.2017 г. по т.д.№ 117/2015 г. на Окръжен съд Благоевград .С потвърденото решение е уважен предявеният от „Централна кооперативна банка„АД иск, с правно основание чл.694 ТЗ, като е прието за установено, че не съществува приетото в производството по несъстоятелност на „Явор„АД / т.д.№ 28/2014 г. на Окръжен съд Благоевград / вземане на касатора И. Ч. към длъжника в несъстоятелност, на основание договор за правна защита от 30.06.2011 г. , в размер на 153 965 лева, от които 35 000 лева неиздължена главница и 118 965 лева – неустойка за забава, за периода 07.07.2011 г. – 14.08.2014 г.. Вземането е било прието от синдика на „Явор„АД / в несъстоятелност / и включено в списък на приети вземания, одобрен с определение по т.д.№ 28/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград от 30.07.2015 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като формално сочи всички касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. В обстоятелствената част на касационната си жалба страната оспорва всеки от решаващите изводи на въззивния съд за уважаване на иска, обобщавайки последните до следното : липса на доказателства И. Ч. да е изпълнявал възложената му с договора за правна помощ работа, вкл. недоказано участие на същия като процесуален представител на дружеството в несъстоятелност по т.д.№ 411/ 2011 г. на Окръжен съд – Благоевград; недоказана връзка между съдебните производства, с участието на „Явор„ АД като страна , в частност – това по т.д. № 411/ 2011 г. и предмета на възложената правна защита; нищожност на клаузата за неустойка за забава, поради противоречието й с добрите нрави. В тази връзка касаторът сочи несъобразено от съда признание на възложителя – „Явор„АД / в несъстоятелност /, че сключеният договор за правна помощ е изпълнен от адв. Ч., в противоречие с чл.175 ГПК, както и неоснователно игнориране изявления на ищеца, в подкрепа на оспореното от същия фактическо участие на адв.Ч., като процесуален представител по т.д.№ 411/2011 г. на Благоевградски Окръжен съд. Касаторът счита, че съдът е следвало да съобрази, доколкото се касае за производства пред един и същ съд, като ноторно известно му обстоятелството за участието на адв.Ч. по т.д.№ 411/2011 г. на Благоевградски Окръжен съд, по ч.т.д.№ 276/2013 г. на Софийски апелативен съд и ч.т.д.№ 3132/2013 г. на Върховен касационен съд. Необоснован намира касаторът извода на съда, че паралелното – по време на производството по т.д.№ 411/2011 г. на Благоевградски Окръжен съд – участие на ответника по други производства, като процесуален представител на страна, с противоречиви на „Явор„АД / в несъстоятелност / интереси, поставя под съмнение действителността на възложено му по същото време процесуално представителство по преждепосоченото дело. Намира за неправилно приложена нормата на чл.26 ал.1 ЗЗД, досежно приетата недействителност на калаузата за неустойка за забава, считайки че преценката за това следва да изхожда от материалния интерес на изпълнителя по договора за правна помощ, при това в минималния размер на адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 г., който пък се предопределя от защитения материален интерес на страната – 870 000 лева, и не следва да изхожда от формиращия се размер на неустойката, като резултат от продължителното бездействие на възложителя.
Ответната страна – „ Централна кооперативна банка „ АД- оспорва касационната жалба, като излага съображения по съществото на спора и правилността на въззивното решение по същество.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Оспореното с иска по чл. 694 ТЗ вземане на кредитора адв.И. Ч. произтича от договор за правна помощ, сключен на 30.06.2011 г. . Ищецът – „ Централна кооперативна банка„АД – е оспорил датата на договора, но също и факта на реалното му изпълнение от адв. Ч., изхождайки от обстоятелството, че по водените с участието на пълномощника дела , по време на изпълнение на договора за правна помощ, вкл. по т.д.№ 411/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград, същият е договорил и получил съответни възнаграждения. Позовава се на факта и за паралелно осъществявано представителство от адв.Ч. на страни, с противоречиви на интересите на „Явор„АД / в несъстоятелност / интереси, в аспект на довод за лошо , не в интерес на възложителя изпълнение. Клаузата за неустойка в чл.5 от договора за правна помощ е оспорена като нищожна, поради противоречие с добрите нрави – 0,3 % за всеки ден просрочие, доколкото е уговорена без краен предел и в прекомерно висок размер. Антидатиране на договора за правна помощ се твърди в относимост към периода на забавата.С допълнителна искова молба се твърди абсолютна симулативност на договора за правна помощ, както и нищожност, поради липса на предмет, тъй като не е индивидуализиран предмета на възложената защита. Ответникът – И. Ч. – твърди, че с договора за правна помощ му е била възложена защитата по т.д.№ 411/ 2011 г. на ОС – Благоевград, но не само, а и защитата, вкл. процесуално представителство по всички съдебни производства във връзка или по повод сключения от „Явор „ АД / в несъстоятелност / договор за кредит с ищеца. Такова ответникът твърди и производството, водено от ищеца спрямо лицата, авалисти по издаден от „Явор„ АД / в несъстоятелност / запис на заповед , в обезпечаване на задълженията му на кредитополучател – гр.д.№ 539/2011 г. на ОС – Благоевград. Твърди и осъществявана защита по свързани с тези две дела,образувани в хода на същите, частни производства. Не оспорва, че е представлявал кредитори на „Явор „ АД / в несъстоятелност /, но при дължим за това представителство хонорар на основание процесния договор, излагайки съображения, че ситуацията е била резултат на компромис на тези кредитори, за да не би бил натоварен длъжника „ Явор „ АД / в несъстоятелност / с разноски, в размера, в който биха били договорени, ако защитата бе възложена от кредиторите. Оспорил е възражението за нищожност на неустоечната клауза, в съответствие с възпроизведените по–горе доводи в касационната жалба, както и антидатирането на договора за правна помощ.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявения по чл. 694 ТЗ отрицателен установителен иск на „ ЦКБ „ АД , въззивният съд е приел, че в тежест на ответниците е било установяване изпълнението на сключения договор за правна помощ , като признанието на възложителя „Явор„АД / в несъстоятелност /, вкл. предвид спецификата на спора и правните последици на същия, не може да се приеме за достатъчно доказателствено средство. Съдът е посочил, че не е установено осъществявано процесуално представителство по изрично посочените от ответника Ч. две дела, както и по друг съдебен или извънсъдебен спор. Факта на паралелно осъществявана защита на субекти, с противоречиви на интересите на „Явор„ АД / в несъстоятелност / интереси, съдът е коментирал като относим към оборване тезата на ответниците, за продължавано с години изпълнение на възложеното по договора. Предвид основателност на отрицателния установителен иск за главницата, е приет за основателен и акцесорния такъв за неустойка за забава.В този смисъл, съображенията за нищожност на неустоечната клауза не обосновават решаващ извод за основателността на акцесорния иск. В края на мотивите си съдът изрично се е позовал на чл.272 ГПК – препращане към мотивите на първоинстанционния съд . В същите изрично е съобразено, че към датата на сключване на договора за правна помощ не се установяват образувани и висящи дела между „ ЦКБ „ АД и „ Явор „ АД / в несъстоятелност /. Заповедта за изпълнение, от възражението срещу която е предпоставено образуването на т.д.№ 411 / 2011 г. на ОС – Благоевград , е издадена на 26.07.2011 г. , а исковата молба – заведена на 04.10.2011 г. .Първоинстанционният съд е изхождал от буквалното съдържание на формулирания предмет на възлагането, предпоставящо вече образувани към датата на сключване на договора производства, а за защита по последващо образувани е приел за необходимо уговаряне на допълнително възлагане и възнаграждение. Отделно от това, съдът е приел, че относимостта на възлагането към последващо образувани производства, вкл. по представляване на трети спрямо възложителя лица от адв.Ч. , не се установява.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси, всички обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , с формално цитиране на разпоредбата : 1/ Релевантно ли е становището на трети за облигационното правоотношение лица по отношение валидността на сключване и точното изпълнение на това правоотношение ? ; 2/ Допустимо ли е съдът да се произнася по възражение за неточно изпълнение , респ. за пълно неизпълнение на договор, ако то е заявено от лице , различно от възложителя по процесния договор ? ; 3/ Допустимо ли е съдът да разглежда възражение за неизпълнение на договор, при условие че кредиторът по тази престация изрично е потвърдил точното изпълнение на договора ?;4/Валидно ли е облигационно правоотношение / договор за правна защита / , чийто предмет е индивидуализиран като правна защита по бъдещи съдебни производства във връзка с налично облигационно правоотношение / договор за кредит / ?;5/ Валиден ли е договор за правна защита , който е сключен преди образуване на съответно съдебно производство и не индивидуализира последното чрез посочване на номера на делото пред съответния съд, поради това че такова дело все още не е образувано ? ; 6/ Участието на касатора като процесуален представител на „Явор„АД / в несъстоятелност / в т.д.№ 411/2011 г. на ОС – Благоевград и свързаните с него частни производства пред САС – ч.т.д.№ 276/2013 г. и пред ВКС – ч.т.д.№ 3132/ 2013 г., следва ли да се приемат като ноторен, респ. служебно известен факт по отношение на цитираните съдилища, които са разглеждали горните дела ? ; 7/ Нищожна ли е неустойка, чийто размер е достигнат само поради продължителна забава на длъжника ? ;8/ Нищожна ли е неустойка по договор за правна защита, която – предвид продължителния период на забавата на длъжника – не се различава съществено от максималния неподлежащ на намаляване размер на адвокатския хонорар, съобразно нормите, действали към датата на сключване на договора ?
Касаторът формално сочи и „очевидна неправилност „ на въззивния акт, като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК.
Първите три въпроса са относими към решаващия извод за недоказано от ответниците изпълнение на договора за правна помощ, за да би било изискуемо възнаграждение за изпълнителя по същия – адв. Ч., но само първият е адекватно формулиран спрямо спецификата на спора – оспорване изпълнението от трето за страните по договора лице. Дори и този въпрос, обаче, не отразява решаваща за отговора му предпоставка – че се касае за противопоставено възражение за недължимост на възнаграждение, поради неизпълнение на престацията за която е било договорено, в производство по чл.694 ТЗ, заведено от кредитор, в оспорване вземането на друг кредитор, сключил неизпълнения договор с дружеството – длъжник в несъстоятелност, в списъка на приети вземания срещу което е включено вземането по оспореното възнаграждение. Дори въпросите да биха били конкретизирани с всички относими и решаващи за отговора на въпроса предпоставки, съобразно решаващите мотиви на въззивното решение, то необоснован се явява /впрочем и по всеки от останалите въпроси / допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя посочването на непълна , неясна или противоречива правна норма, приложима в отговор на формулирания въпрос, чието приложение е породило противоречива практика или обосноваването на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението на такава норма, явяваща се неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Никой от формулираните въпроси касаторът не е обвързал с приложението на конкретна материалноправна или процесуалноправна норма. Следва да се има предвид, че съдебната практика не отрича допустимостта на възражения, относно действителността или изпълнението на сделка, изходящи от трето за страните по същата лице , стига да обосновава п р а в е н и н т е р е с от това. В този смисъл, формулираните от касатора въпроси, дори да биха конкретизирали всички релевантни предпоставки, не позволяват еднозначен, общоважим отговор във всички хипотези на оспорване на сделка от трето за страните по същата лице, респ. биха се явили фактологични, обусловени изцяло от конкретиката на спора и конкретния правен интерес на оспорващия,в случая предпоставен от самата норма на чл. 694 ТЗ и целите на иска, основан на същата.
Четвърти и пети въпроси не удовлетворяват изискването за правни,тъй като не кореспондират с решаващия довод за установимия от съдържанието на договора за правна помощ предмет на възложеното, вкл. чрез буквално и логическо тълкуване на клаузата относно предмета на договора, извършено от първоинстанционния съд и споделено, с препращане към мотивите му , от въззивния съд : възлагане защита по вече образувани производства. Въззивният съд не е мотивирал изобщо извод за недействителност на договора за правна помощ, поради липса на предмет, към какъвто са относими така формулираните въпроси. Шестият от въпросите е изцяло фактологичен – предпоставя отговор въз основа на конкретни обстоятелства по делото , но по начало не е съобразен със съдържанието на относимите процесуални норми на чл.154 ал.2 ГПК и чл.155 ГПК. Не съществува законова презумпция за осъществимост на относимия факт, съгласно чл.154 ал.2 ГПК. След като чл.155 ГПК въвежда в задължение на съда да уведоми страните за известни му, относими към спора факти, то логиката в приложението на разпоредбата е да не се презумира от страната знанието на съда за тези факти, а ако последният би ги съобразил в разрив със задължението си за уведомяване, страната да се позове на съществено процесуално нарушение на правото й на защита.
Последните два въпроса, относими към правилността на решението досежно акцесорната претенция за недължима неустойка за забава, самостоятелно не удовлетворяват изискването за правни, при недопускане на касационното обжалване по отношение на главната претенция. Както се посочи по-горе, уважаването на иска за недължимост на неустойка за забава е предпоставено от изхода на спора по главните искове.
Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма , което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма ,когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба.
Касаторът не е обосновал „очевидна неправилност „ в съответствие с преждеизложеното, нито такава е служебно установима от съда от мотивите на въззивното решение . Още повече, че касационната жалба не конкретизира касационен довод за неправилност, относим към конкретна материалноправна или процесуалноправна разпоредба, освен формално позоваване на несъобразяване на всички доказателства по делото / чл.236 ал.2 ГПК / , нито съдържа доводи за необоснованост на въззивния акт.
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 698 /23.03.2018 г. по т.д.№ 6249/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Т. Ч., на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на „Централна кооперативна банка„ АД понесените за настоящото производство разноски , в размер на 6 000 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: