ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 608
[населено място], 30.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2505/2017 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], против определение № 938 от 04.08.2017 г. по ч.т.д. № 1212/2017 г. на Старозагорски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Окръжен съд Стара Загора, е потвърдил определение № 4 от 28.06.2017 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Раднево, с което е постановен отказ за вписване на удостоверение № 20170622161803/22.06.2017г. за вписване на залог в търговския регистър и приложения към него договор за особен залог на търговско предприятие. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че по делото липсват доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264, ал. 4 ДОПК, което от своя страна представлява валидно основание за отказ на вписване като в този смисъл са и разясненията дадени с т.6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният състав е мотивирал още, че липсата на декларация по чл. 264,ал.4 ДОПК представлява нередовност на молбата за вписване и съобразно задължителните указания, дадени с т.1 на цитираното ТР разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове, а в хипотеза на нередовност на молбата, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да дава указания за отстраняване й. Въззивният състав е приел още, че констатираната нередовност на заявеното вписване не може да бъде отстранена чрез събиране на нови доказателства-/в случая представяне на декларация, че длъжникът е съгласен публичните вземания да се погасяват от сумата срещу учредяването на вещното право/ във въззивното производство. По аргумент от нормата на чл. 265 ДОПК, съдът е мотивирал, че спазването на изискванията на чл. 264 ДОПК са част от проверката, която съдията по вписванията извършва по искането за вписване. Поради това и с оглед установеното наличие на публични задължения, отказа на съдията по вписванията е законосъобразен.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. С изложението си, инкорпорирано в частната касационна жалба, частният касатор е поддържал основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е поставил въпросите: 1.” Подлежи ли на безусловно вписване в съответната служба по вписванията особения залог на търговско предприятие по отношение на недвижимите имоти, когато е извършено първичното /основното/ вписване в търговския регистър?; 2.Представената от залогодателя, в производството по обжалване отказа на съдията по вписванията, декларация по чл. 264, ал. 4 от ДОПК, е ли основание за отмяна на отказа и извършване на вписването?”Други доводи не са развити.
Частният касатор не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него въпроси са релевантни, но те обосновават единствено наличие на общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от частният касатор, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на текста на разпоредбата, респ. възпроизвеждането му. Освен липсата на каквито и да било доводи по неяснота, респективно по непълнота на правна норма, приложима в случая, с оглед чието тълкуване касаторът счита за установена необходимостта от допускане на касационно обжалване и по двата въпроса е налице задължителна тълкувателна практика – ТР ОСГТК № №7 /12г. на чиито разрешения, с оглед решаващите си мотиви се е позовал и съответно приложил съдът.При така депозираното изложение, следователно, не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 938 от 04.08.2017 г. по ч.т.д. № 1212/2017 г. на Окръжен съд Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: