3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 05.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2522/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. М. А. от [населено място] против решение № 36 от 04.05.2015 г. по гр.д. № 73/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация – Г. С. К. от [населено място], чрез пълномощника чу – адв.Г. К. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си- адв. М. П. е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Проследил е накратко развитието на спора. Направил е оплакване за неправилност на изводите на съда. И в заключение е заявил, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос / непосочен/ в противоречие с решение № 88 по т.д. 374/12 на ВКС, ІІ т.о. Поддържано е, че с това решение било прието, че доказване на каузалното правоотношение било възможно единствено в хипотезата, когато освен реквизитите по чл.535 ТЗ, менителничния ефект съдържа и други вписвания отнасящи се до каузални правоотношения между издателя и поемателя. Страната накратко е изложила разбирането си за значението на това противоречие за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Възпроизведен е още, текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и с оглед това основание е поставен въпроса – „ След като запис на заповед е издаден в чистата форма на менителничен ефект, без да съдържа в себе си други вписвания, отнасящи се до каузални правоотношения между издателя и поемателя, допустимо ли е в производството по чл.422 от ГПК, съдът да въведе като допълнително основание, наличието на договорни отношения между издателя на записа на заповед и трето – външно на спора лице” Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият, във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Със соченото решение, с което страната е поддържала противоречие, дори и да се приеме, че въпросът разгледан с него е и въпрос, поставен от касатора, не се обосновава наличие на основанието. С него ВКС, ІІ т.о. се е произнесъл по въпроса за възможността записа на заповед, издаден за обезпечаване на вземане към издателя по сключен с поемателя договор за заем, да послужи като доказателство за предаване на заемната сума на заемателя / издател на менителничния ефект/, ако няма други доказателства за реалното предаване на сумата, при наличие на други вписвания в него. Този въпрос изобщо не е разглеждан от въззивния съд, въпреки, че същото решение на ВКС, е сочено и във въззивната жалба, в която страната противоречиво е възпроизвела част от текста му / възпроизведен и в касационната/, с който е прието, че доказването на предаване на парични средства посредством записа на заповед е мислимо само когато освен реквизитите по чл.535 ТЗ в менителничния ефект се съдържат и други вписвания, каквито / както е посочил и касатора – въззивник в производството / не били налице в случая. Т.е. страната сама е посочила неотносимостта на това разрешение, дадено от ВКС спрямо разглеждания случай. И във връзка с мотивиране от въззивния съд за доказано твърдяното от ответника във връзка с оспорването за това, че е получил заем от ищеца, а и от впоследствие поддържаното от защитата на самият ищец за липса на каузално правоотношение, този въпрос е ирелевантен.
Поставеният във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като се основава на неверни фактически обстоятелства, а именно –това, че съдът е въвеждал допълнителни основания. Твърдението за наличие на заемно правоотношение между ответника и трето лице са въведени с отговора на исковата молба по чл131 ГПК, а не от съда, както невярно сочи страната и съответно валидно процесуално са разглеждани в производството. Освен това, касаторът изобщо не е развил доводи във връзка с това основание, чието съдържание е разяснено със задължителна практика – т.4 ТР ОСГТК №1/09г.
Развитите от страната кратки доводи за неправилност на постановения съдебен акт, така определени и от нея са без правно значение спрямо основанията по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед така поддържаното от касатора изложение на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, се налага извод, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 04.05.2015 г. по гр.д. № 73/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: