Изх. №24-34-54
Дата: 16.04.2009 год.
ЗКПО, чл. 33, ал. 1
ОТНОСНО: Прилагането на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 5, ал. 1 от Наредбата за командировки в страната
Във връзка с Ваше писмо до Дирекция „ОУИ“ – гр. .., постъпило по компетентност в ЦУ на НАП под наш вх. №24-34-54/10.03.2009 год. сте задали следните въпроси:
1.Ако е изпълнена хипотезата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за командировки в страната,
ще се признаят ли за данъчни цели разходите за командировки, изплатени на физически лица,
когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото
лице, което ги командирова, но между тях не съществуват трудови правоотношения?
2.Ако чл. 33 , ал. 1, т. 1 от ЗКПО следва да се тълкува стриктно и в смисъл на понятие-то „трудови правоотношения“ да се разбират само тези по Кодекса на труда, може ли да се приеме, че между командироващия по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за командировки в стра-ната и лицето, което ев трудовиправоотношения сдругиго възниква „извънтрудово
правоотношение“ и в обсъждания случай разходите ще се признаят за данъчни цели?
Предвид така формулираните от Вас въпроси, относимата към тях нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.5, ал. 1 от Наредбата за командировките (приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. ,с последно изм. ДВ. бр.2 от 8 Януари 2008г.) /Наредбата/, по изключение може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие само при взаимно писмено съгласие между него, работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчните пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго.
В чл. 33, ал.1 от ЗКПО са предвидени конкретни кумулативни условия за данъчното признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, отчетени за сметка на данъчно задълженото лице, а именно:
– пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
– физическите лица, извършващи пътуването и престоят да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извън трудови правоотношения.
Понятието за „извънтрудово правоотношение“ е дефинирано в §1, т. 30 от ДР на Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ като правоотношение извън тези по т.26, т.28 и т. 29 от същия параграф, по силата на което се дължи постигането на определен резултат от физическото лице, което не е едноличен търговец.
В случая извънтрудовото правоотношение между командирования и командироващия може да бъде обусловено с наличието на граждански договор, чрез който възложителят (командироващия) възлага на изпълнителя (командирования) да му бъде предаван периодически или еднократно конкретен трудов резултат, а изпълнителят приема да предаде този резултат срещу определено възнаграждение.
От предходното следва, че ако физическото лице е приело да извърши възложеното му от командироващия за постигане на определен резултат, то тогава може да се счита, че между дружеството и физическото лице са възникнали извънтрудови правоотношения, без да е необходимо същите да бъдат формулирани в писмена форма.
В случая от формална гледна точка наличието на изразено съгласие между страните може да се изведе по реда на чл.5 от Наредбата, както и от вписването на лицето, което не е в трудови правоотношения с командироващия в издадената писмена заповед за командироване по реда на Раздел II от Наредбата.
По отношение на командировъчните пари, които се изплащат на командированото лице, за да бъдат признати за данъчни цели като разход на командироващото дружество, същите следва да бъдат документално обосновани в съответствие с изискванията на чл.10 от ЗКПО. От това следва, че разходите трябва да бъдат документално обосновани, от една страна, чрез издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, а от друга, чрез надлежно оформена заповед за командироване и при спазване на изискванията на Раздел III, IV, V и VI от Наредбата относно изплащането на командировъчните пари, тяхната отчетност и последващ контрол по отношение изпълнението на възложената задача. В този дух е и решение № 1563 на ВАС, първо отделение, от 13.02.2007 г., по адм. дИзх. № 7516/2006г.
На последно място, но не и по значение, следва да се уточни, че при наличието на допълнителни търговски взаимоотношения между командироващото дружество и основния работодател на командированото лице, в рамките на които е предвидено изплащане на възнаграждение в полза на основния работодател, включващо разходите за командировки, командироващото лице следва да елиминира двойното отчитане на тези разходи л- като част от разходите за възнаграждение за получена услуга от една страна и като разходи/за пътуване и престой по чл. 33 от ЗКПО от друга.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘