Изх. №53-00-17
23.02. 2016 г.
чл. 6, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС
чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС
чл. 27, ал. 2 от ЗДДС
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка.
Във връзка с указание на изпълнителния директор на НАП с изх. №20-00-15/22.01.2016 г. относно данъчното третиране по ЗДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите, са поставени следните въпроси:
1. Активи и стоки, използвани за лични нужди, трябва ли да се декларират в НАП с нарочна декларация или начисления ДДС следва да се посочи в месечната справка-декларация? Ако трябва да се декларират, то с какъв документ следва да стане това?
2. За автомобили закупени преди 01.01.2011 г. и упражнено право на пълен данъчен кредит, следва ли от тук нататък да се начислява ДДС, ако се използват и за лични нужди?
3. Ако на служител са предоставени апартамент и офис, които са собственост на дружество и дружеството не регистрира никакъв приход от това, то следва ли да се начислява ДДС върху разходите за консумативи и поддръжка?
4. Ако дружество използва лек автомобил изцяло за служебните си нужди, как най-добре да бъде документирано, за да може да бъде доказано при една евентуална проверка?
5. При наличие на служебни телефони, собственост на дружеството, трябва ли да се определи процентна част за ползване за лични нужди и върху нея да се начислява данък върху добавената стойност? Ако трябва да бъде определена такава процентна част, то има ли някакъв стойностен праг на разговорите, под който всички разходи могат да бъдат третирани като служебни?
6. Ако компютри и лаптопи, собственост на дружество се използват само в работното време на дружеството, трябва ли да се определи процентна част за лични нужди и върху нея да се начислява данък върху добавената стойност?
Предвид въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Декларирането на начисления данък за доставки за лични нужди и корекцията на данъчен кредит при използването и отделянето на стоки за лични нужди се извършва само със справка-декларация за ДДС като лицата нямат задължение за подаване на други декларации и справки във връзка с това пред НАП.
По втори въпрос:
В сила от 01.01.2016 г. разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС е допълнена с изречение второ, с което е пояснено как се определя данъчната основа при безвъзмездна доставка на услуга за лични нужди, при извършването на която се използва стока, която е или би била дълготраен актив по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), ако се използва в дейността на лицето и за която при производството, вноса или придобиването ? е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Съгласно новото изречение второ на ал. 2 на чл. 27 от ЗДДС, за определяне на сумата на тези преки разходи се взема предвид разход за изхабяване като част от данъчната основа при придобиването, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години, считано от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит, включително за движими вещи, съответно за период от 20 години – за недвижимите вещи.
При определяне на данъчната основа по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС сумата на направените преки разходи включва освен разход за изхабяване на използваните стоки, определен в размер по посочения по-горе начин, и другите преки разходи за стоки и услуги, пряко свързани с използването на вещта, за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, както и разходите за възнаграждение на персонала, когато услугата за лични нужди се извършва с използването на собствения персонал. Когато в сумата на преките разходи са включени разходи, свързани с поддържане на състоянието на вещта с оглед обичайното ? предназначение, например за ремонт, резервни части или технически прегледи, данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит за тези разходи, е препоръчително да се пренася на части по линеен метод за период от 12 месеца в данъчната основа на доставката на услуга за лични нужди.
От казаното следва, че когато са изтекли 5 години, считано от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит, включително при определяне на данъчната основа по чл.27, ал.2 от ЗДДС не следва да се взема предвид определеното по реда на изречение второ изхабяване. Това, че при определяне сумата на преките разходи (данъчната основа) няма да се вземе предвид разхода за изхабяването съвсем не означава, че ако активът, в случая автомобил, бъде използван за лични нужди и след изтичането на пет годишния период няма да бъде начисляван данък върху добавената стойност. Ако във връзка с използването му са извършени други разходи, за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, както и разходите за възнаграждение на персонала, когато услугата за лични нужди се извършва с използването на собствения персонал, то тези разходи следва да бъдат взети предвид при определянето на данъчната основа.
По трети въпрос:
При безвъзмездно предоставен за ползване недвижим имот, при определяне на данъчната основа по чл. 27, ал.2 от ЗДДС в сумата на направените преки разходи освен разход за изхабяването в размер на 1/240 от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, се включват и направените разходи за стоки или услуги, за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, каквито могат да бъдат консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода, телефон, както и услуги, свързани с поддръжка и ремонт.
По четвърти въпрос:
Необходимата за установяване на ползването на стоката документация не е посочена в нормативната уредба. Все пак следва да бъде припомнено, че съгласно чл.123 от ЗДДС и чл. 242 от Директива 2006/112/ ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112), данъчно задължените лица са длъжни да поддържат достатъчно подробна документация, която да позволява установяването на техните задължения. В този смисъл според избрания от лицето метод за проследяване на ползването следва да се поддържа и придружаваща документация, доказваща коректното и последователно прилагане на избрания метод. Същата би следвало да съответства на избраната от предприятието система за вътрешен контрол, удостоверяваща връзката между счетоводните документи и действителното положение. Това може бъде осъществено чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа и дава възможност за проследяване на всички елементи на стопанската операция в тяхната взаимовръзка, например поддържане на дневни или седмични отчети за изминато разстояние и маршрути или продължителност на ползването, включително в електронен вид. Ангажимент на задълженото лице е да определи лицата, отговарящи за изготвянето им, и честотата на изготвяне. По отношение ползването на автомобилите за целите на правилното определяне на данъчната основа на безвъзмездна, приравнена на възмездна, доставка лицата могат да ползват и пътни листове, разходно-оправдателни документи за използвано гориво и др. За разграничаването на стопанското и лично ползване по принцип могат да се ползват такива методи и документиране, каквито лицето обичайно използва за документиране и контрол на стопанската си дейност.
По пети въпрос:
В ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане не се съдържат разпоредби определящи минимален праг на данъчната основа на стоките и/ или услугите, над който за данъчно задълженото лице да възниква задължение за начисляване на данък при използването им за лични нужди.
Когато става въпрос за стока и/ или услуга, чието използване е до такава степен смесено и трудно разграничимо, че проследяването и разделянето на стопанското от личното ползване е практически невъзможно или прекомерно затруднително е разумно равно разделяне на стопанското и лично ползване.
По шести въпрос:
Разпоредбите на чл. 6, ал. 3, т. 1 и т. 2, както и чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС намират приложение във всички случаи, в които дадена стока и/ или услуга се използва и за лични нужди, без оглед на това дали използването е в работно или извън работно време. Поради това, ако закупените от дружество компютри и лаптопи се използват за лични нужди, независимо, че това лично ползване е в рамките на работното време, ще е налице безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна, за която следва да бъде начисляван данък върху добавената стойност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.