О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София 17.05.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 13 май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 154 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 275,ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца П. Б. А. срещу определение от 21.02.2010 г. по гр.дело № 772/2009 г. на К. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 08.07.2009 г. по гр.дело № 87/2008 г. на Д. районен съд. Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното определение, като незаконосъобразно и необосновано. Иска отмяната му и връщане на делото на Д. районен съд за разглеждане.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно приложението на чл.100,ал.1 от ГПК/отм./ и по-точно за надлежното уведомяване на страната в производството по делото за извършени процесуални действия от съда и за подлежащи на извършване такива действия, че в случая въззивният съд е следвало да уведоми жалбоподателя за констатираните нередовности на исковата молба, както и да го уведоми за последиците от неотстараняване в срок на указаните нередовности на исковата молба. Според жалбоподателя решеният процесуалноправен въпрос от въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
Ответника по жалбата О. Д. не е изразил становище по жалбата.
Върховен касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуалнолегитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Производството по предявения иск е по реда на пар.2,ал.1 от ПЗР на ГПК, тъй като исковата молба е постъпила в районен съд гр. Д. на 21.01.2008 г.
Изискванията за съдържанието на исковата молба са посочени в разпоредбите на чл. 98, ал.1 от ГПК/отм./. Според текста на чл.98, ал.1,б.”в” от ГПК/отм./ в исковата молба следва да се посочи цената на иска, съответно следва да се представи документ за внесена държавна такса – чл.99,б.”б” от ГПК/отм./ Първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на исковата молба и ако същата не отговаря на изискванията на чл. 98 и чл.99 от ГПК/отм./ указва на ищеца да отстрани допуснатите нередовности в едноседмичен срок от съобщението – чл.100, ал.1 от ГПК/отм./, като му събощава и последиците от неизпълнение на указанията. При неизпълнение на указанието на съда на осн.чл.100,ал.2 от ГПК/отм./ исковата молба се връща, какъвто е и настоящият случай.
За да потвърди обжалваното определение К. окръжен съд е приел, че жалбоподателят П. А. е предявил установителен иск за собственост с пр.осн.чл.97 от ГПК/отм./ относно описаните в исковата молба земеделски имоти, който е оценяем. Исковата молба не е отговаряла на изискванията на чл. 98,ал.1,б.”в” от ГПК – не е посочена цена на иска, съответно не е представено удостоверение за данъчна оценка на имотите и не е внесена държавна такса. Съдът е приел, че с разпореждане от 25.01.2008 г. исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на допуснатите нередовности в едноседмичен срок от съобщението. За постановеното разпореждане жалбоподателят е бил редовно уведомен на 28.10.2008 г./съобщение, приложено на л.13 от гр.д. №87/08 г./ , както и на 03.06.2009 г./л.15/, и са му указани последиците от неотстраняване на нередовностите на исковата молба. В указания от съда срок жалбоподателят не е отстранил нередовностите и въззивният съд е приел, че исковата молба следва да се върне на осн.чл.100,ал.2 от ГПК/отм./, а производството по делото да се прекрати.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по поставения правен въпрос. Основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК е налице – т.е. правният въпрос, разрешен с въззивното определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законовата норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нормата на чл. 100 от ГПК/отм./ е достатъчно ясна и пълна и по приложението й е налице трайна и последователна съдебна практика.
С оглед на изложеното съдът намира, че не се установява наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК на обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение от 21.01.2010 г. по гр.дело № 772/2009 г. на К. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 08.07.2009 г. по гр.дело № 87/08 г. на Д. районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: