1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. С. 08.02.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1088 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. А. С., заместил на осн.чл.120 ГПК/отм./ като наследник починалата ищца в хода на делото Ц. Т. С. чрез адв. пълномощника В. С. срещу решение № 547/30.04.2010 г. по в. гр.дело № 120/2010 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3420/18.11.2009 г. по гр.дело № 1579/07 г. на В. районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу Д., п. от М.Р.Р.Б. и срещу [община] за признаване в отношенията между страните за установено, че ищеца е собственик на недвижим имот, находящ се в[населено място], [улица] с площ от 166 кв.м., заедно с построената в имота сграда, в качеството на наследник на Ц. Т. С. възоснова на изтекла в нейна полза придобивна давност на осн.чл.97, ал.1 от ГПК/отм./. Касаторът поддържа основания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по следните правни въпроси: 1. следва ли да се приема, поради липса на свидетели при оспорен частен документ, но при безспорни останали писмени доказателства, включително и изхождащи от оспорващия, че не е доказано началото на упражняване на фактическата власт, 2. как следва да се изчисли претендираната от ищеца-касатор изтекла в негова полза придобивна давност за периода 10.02.65 г. до 23.02.2007 г. – датата на предявяване на иска, при наличието на различни нормативни актове, 3. имат ли пряко действие по отношение на имотите частна собственост разпоредбите на чл.17 от Конституциата на Р.. Според касатора правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците по жалбата Д., п. от М.Р.Р.Б., чрез пълномощника Д. С. – о. у. на о. с административен център В. и О.[населено място], чрез кмета, представляван от гл.юрисконсулт М. Й. са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявения положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в[населено място], [улица], с площ от 166 кв.м., заедно с построената в него сграда е неоснователен.
За да направи извода съдът е приел от фактическа страна, че на 10.02.65 г. майката на ищеца Ц. С. и съпругът й И. С. като купувачи и И. А. К. сключили частен писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот –дворно място от 200 кв.м. и къща, състояща се от една стая, кухня и навес.
С акт за държавна собственост № 7979/08.08.65 г. на осн.чл.6 от ЗС като държавни са актувани държавни дворни место в[населено място], кв.”Хр.Б.” – „С.” с обща площ 35.05 дка с отбелязване, че в същите има застроени сгради по незаконен път от лица, посочени в писмо до сп”Ж.”, които няма да се узаконяват. Установено е, че между лицата, построили незаконно сгради на посочения терен е И. С. на [улица].
Прието е, че касаторът е наследник по закон – син на починалата в хода на делото ищца Ц. С. – поч. на 28.07.2007 г., а И. С. е неин съпруг.
Като е обсъдил заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза съдът е приел наличие на идентичност между имота, описан в договора от 10.02.65 г. с описания имот по кадастралната карта и, че същия е част от описания имот в А. от 1965 г.
Съдът е приел, че с А. № 7979/08.08.65 г. е актуван като държавен процесния имот на осн.чл.6 от ЗС/редакцията на текста Изв. бр.92/51 г./. Според въззивния съд собствеността върху процесния имот държавата е придобила по силата на закона.
Прието е, че касаторът не е доказал към датата на съставяне на А. № 7979/65 г. процесният имот да е бил собственост на физическо лице – на наследодателката му Ц. С.. Договора за продажба от 10.02.65 г. като частен писмен документ според съда не поражда вещно прехвърлителен ефект, а представлява само доказателство за начален момент на упражнявано владение. Относно оспорването на достоверната дата на документа съдът е направил извода, че жалбоподателят не е установил с допустимите доказателствени средства, че договора е сключен на посочената в него дата. С оглед на това съдът е приел, че към момента на съставяне на А. № 7979/65 г. договора от 10.02.65 г. не е бил сключен и владението върху имота не е било предадено на наследодателя на жалбоподателя. Прието е, че към момента на съставяне на А. процесния имот е бил държавна собственост на осн.чл.6 от ЗС/в ред. на Изв. Бр. 92/51 г./.
Съдът е изложил съображения и при хипотеза на упражнена фактическа власт от наследодателя на жалбоподателя върху процесния имот с намерение да го свои за себе си за времето от 10.02.65 г. до предявяване на иска – 23.02.2007 г. За този период съдът е приел, че имота не е придобит от ищеца на основание давностно владение. В тази насока съдът е взел предвид разпоредбите на чл.86 ЗС и е направил извода, че за периода от 1951 г. до 1990 г. не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. За времето от 1990 г. до 1996 г. е прието, че не може да се придобие по давност вещ държавна или общинска собственост, а от 01.06.96 г., когато е влязъл в сила Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост вещ, която е публична държавна или общинска собственост – чл.7 от ЗДС и чл.7 от ЗОС. Според въззивния съд имоти частна държавна и общинска собственост могат да се придобиват по давност, считано от 01.06.96 г., но на осн.пар.1 от Закона за допълнение на ЗС/Д.в.бр.46/06 г./ давността е спряна за седем месеца, считано от 31.05.2006 г. за придобиване на такива имоти, като последващите изменения на разпоредбата указват на продължен срок на спиране до 31.12.2011 г. Съдът е приел, че ако спорния имот е частна държавна или общинска собственост в полза на наследодателя на ищеца не е изтекъл необходимия 10-годишен давностен срок на осн.чл.79, ал.1 от ЗС. При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси в п.1-ви и 2-ри от изложението към касационната жалба. Според даденото тълкуване в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираните въпроси от жалбоподателя касаят законосъобразността на правните изводи на въззивния съд, т.е. същите представляват доводи за неправилност на обжалваното решение. А основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, посочени в чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на въззивното решение ще се извърши, ако същото бъде допуснато до касационно обжалване, но не и в настоящото производство, в което се извършва преценка само за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на посоченото съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд по посочените въпроси.
Не следва да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в п.3-ти от изложението за прякото действие на чл.17 от Конституцията по отношение на имотите частна собственост, който въпрос според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставеният правен въпрос не е разрешаван от въззивния съд с обжалваното решение, нито същият е от значение за изхода на делото. С оглед на това не е налице хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 547/30.04.2010 г. по в. гр. дело № 120/2010 г. на В. окръжен съд по касационна жалба вх. № 21237/09.06.2010 г., подадена от ищеца С. А. С., чрез адв. пълномощника В. С. със съдебен адрес[населено място], ж.к.”М.”, бл.161, вх.1,ет. 1, ап.2.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: