О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 01.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 63 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Й. Д. и Г. К. Д. , чрез пълномощника им адвокат М по частна жалба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляващ Държавата против определение № 1* от 18.09.2008 г., постановено по гр.д. № 415 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Б. , с което са върнати касационните им жалби против решение № 826 от 22.02.2008 г. по гр.д. № 415 от 2007 г. на Окръжен съд Б. съответно в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. Й. Д. и Г. К. Д. против О. Б. иск за признаване за установено, че процесния недвижим имот не е общинска собственост и е уважен предявения от Д. Й. Д. и Г. К. Д. иск за признаване за установено, че процесния имот не е държавна собственост.
Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира следното:
Въззивното решение е било атакувано с касационна жалба вх. № 1* от 27.03.2008 г. от държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и с касационна жалба вх. № 1* от 11.04.2008 г. от Г. К. Д. и Д. Й. Д.. С определения, съответно от 7.04.2008 г. и 21.05.2008 г., касационните жалби са оставени без движение, като на касаторите са дадени и надлежно връчени указания за отстраняване на нередовностите – приподписване от лице с юридическа правоспособност и представяне на изложение на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. С атакуваното определение е прието, че нередовностите не са отстранени /не е посочено кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд и съответно не е обосновано дали този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво в практиката на съдилищата или е от значение за развитие на правото и точното и еднакво прилагане на закона/, като жалбата на Г. и Д. Д. не е приподписана от адвокат и касационните жалби са върнати на основание чл.286, ал.1, т.2 от ГПК.
Съгласно чл.284, ал.3, т.1 от ГПК изискване за редовност на касационната жалба е същата да съдържа изложение на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Посоченото изискване е спазено, когато касаторът е изложил твърденията си относно наличието на правен въпрос /процесуален или материалноправен/, свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода не само на конкретното дело, но и на други идентични спорове, както и когато по този правен въпрос липсва практика или същият е разрешаван противоречиво от съдилищата или в противоречие с практиката на ВКС.
В случая касаторите-ищци са формулирали въпрос дали при отчуждаване при действието на ЗТСУ, ограниченото вещно право на строеж съставлява имотно обезщетение и следва ли да се приеме, че отчуждените лица са обезщетени с жилище, което са построили сами по стопански начин, като твърдят, че този въпрос се разрешава по различен начин в практиката на Б. районен и окръжен съд.
Касаторът-ответник е изложил твърдения, които по същество са свързани с два правни въпроса, които са развити в подаденото на 22.04.2008 г. изложение /наименовано „касационна жалба”/, макар да липсва отделно изведена формулировка на същите, а именно – допустимо ли е кумулативно съединяване на отрицателни установителни искове, предявени против различни ответници, чиито права не почиват на един и същ юридически факт и дали предоставени като обезщетение имоти са държавна или общинска собственост, ако отмяната на отчуждаването е извършена преди изменението на чл.5, ал.1 от ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., публикувано в ДВ бр.96 от 1999 г.
Дали горните правни въпроси са достатъчно обосновани и съставляват ли основани за допускане касационно обжалване се преценява от Върховния касационен съд при постановяване на определението по чл.288 от ГПК, а не от въззивния съд, който съгласно чл.285 от ГПК проверява редовността на жалбата с оглед спазване на изискванията на чл.284 от ГПК.
Мотив за връщане на касационната жалба на ищците Г. Й. Д. е и неизпълнение на указанията за приподписване на касационната жалба от адвокат. Констатацията на въззивния съд е незаконосъобразна. В подаденото на 16.06.2008 г. изложение процесуалният представител на ищците изрично е заявил, че поддържа депозираната на 11.04.2008 г. жалба. Посоченото изявление заедно с изложението на обстоятелствата по чл.280, ал.1 от ГПК, подписано от адвоката има характер на приподписване по смисъла на чл.284, ал.2 от ГПК – потвърждава съобразно юридическата правоспособност на адвоката, че е налице точно и мотивирано изложение на касационните основания, както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
В обобщение незаконосъобразно въззивният съд е приел, че не са отстранени нередовностите на касационните жалба и е върнал същите, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на Окръжен съд Б. за изпълнение на процедурата по чл.287 от ГПК по отношение касационната жалба на държавата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1* от 18.09.2008 г., постановено по гр.д. № 415 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Б.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд- Б. за предприемане на следващите се процесуални действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: