О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София, 27.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 597 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Г. А., чрез а. М, против решение № І* от 9.03.2009 г., постановено по гр.д. № 541 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е отменено решение № 162 от 30.06.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Районен съд Б. и е постановено друго за признаване за установено по отношение на И. Ж. В., Г. А. Н., Т. Г. А. и Ж. Г. Н., като наследници на Ж. В. С. , поч. 5.05.1982 г., по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от В. С. М., Я. Т. П., Т. Т. П., като наследници на С. В. М. и от П. И. И., Г. И. А., П. Д. К., Д. Д. П., Н. П. Н. /заменен при условията на чл.120 от ГПК-отм. от П. Н. П. , К. П. Х. и Н. П. Ч./ и Г. В. И. , като наследници на Г. П. Н. /В. Корабова/, че към момента на внасяне на земите в ТКЗС, не по-рано от 1958 г., Стоян В. М. , поч. 15.11.1986 г. и Г. В. К. /Парашкевова Н. /, поч.18.08.1950 г., а след нейната смърт – наследниците й по закон – П. Н. К. , поч.1966 г., В. П. Н. , поч.1998 г., Никола П. Н. , поч.2009 г., Д. П. Н. , поч.1987 г и Т. П. И. , поч.1960 г. са били собственици на следните земеделски имоти в землището на с. Ч. нива в местността „А” с площ от 13.6 дка, при посочени граници; нива в местността „А” с площ от 11.9 дка при посочени граници и нива в местността „А” с площ от 7.1 дка при посочени граници.
Ответниците по касационната жалба В. С. М. , Я. Т. П., Т. Т. П., Г. В. И., Д. Д. П., П. Д. К., Г. И. А. и П. И. И. оспорват наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, а П. Н. П. , К. П. Х. и Н. П. Ч./ и Г. В. И. не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване.
Окръжен съд Б. е приел, че процесните имоти са били собственост на общия на страните наследодател В, поч. 1943 г., който още преди смъртта си разпределил имотите между децата си Ж. С. , С. М. и Г. П. , които са ги ползвали от 1937 г., владението им продължило и след 1943 г., видно от отговора на Г. П. и С. М. на предявената от Ж. М. искова молба за делба през 1944 г., за която делба липсват данни да е приключила с влязъл в сила съдебен акт и към 1957 г. наследодателите на ищците са придобили собствеността на процесните имоти по давност.
Касаторите считат, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос извършена ли е делба между страните на процесните имоти и придобили ли са ищците собствеността по давностно владение, като е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил прецизно, обективно и безпристрастно събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поради което е достигнал до неверни изводи, а съответно следва да се допусне касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което се достига до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго, като поставения правен въпрос следва да е свързан с решаващите мотиви на съда, с които е обоснован извода за съществуването или несъществуването на спорното право. В случая липсва формулиран правен въпрос, а такъв не може да бъде изведен от доводите в касационната жалба. Последните са свързани с направеното от касаторите тълкуване на доказателствения материал и по същество съставляват доводи за необоснованост на изводите на въззвния съд. Необосноваността, както и съществените процесуални нарушения са касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК и подлежат на обсъждане при постановяване на касационно решение по чл.290-293 от ГПК, но доводите за тях, необвързани от конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 9.03.2009 г., постановено по гр.д. № 541 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: