20-27-25/23.02.2009
ДОПК, чл. 128
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” ….., изразяваме следното становище:
Съгласно представената фактическа обстановка, ЗЛ с искане за прихващане по чл.129 от ДОПК от 29,01,2009 г. претендира възстановяването на суми по седем броя справки-декларации по ЗДДС за различни данъчни периоди. Едновременно с това изисква погасяване по давност на публични вземания по подадени и посочени от него три броя справки-декларации по ЗДДС за различни периоди. Въпросът, който се поставя е свързан с допустимостта на извършване на прихващане на задълженията.
Видно от чл.13, ал.2 от ДПК/отм./ и чл.162, ал.2 от ДОПК публично вземане е това вземане, което е изрично изброено в нормата. Разпоредбите сочат, че публичните вземания са само държавни и общински, но не и вземанията на задължените лица. Предвид това, следва да се приеме, че вземанията на ЗЛ са с частноправен характер. Съгласно чл.129, ал.1 от ДОПК прихващането или възстановяването им може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. При подадено в срок искане органите по приходи са задължени да го разгледат и да се произнесат по него. Ако искането е подадено след срока, органите по приходите не следва да го разглеждат. Съобразявайки посочения преклузивен срок и датата на подаденото искане се установява, че е недопустимо разглеждането на искането за прихващане и възстановяване за част от претендираните частноправни вземанията. Тъй като в ДПК и ДОПК липсва изрична норма каква е погасителната давност на вземанията на ЗЛ, за тях ще се прилага общия петгодишен давностен срок регламентиран в чл.110 от Закона за задълженията и договорите. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Правилата за спиране и прекъсване на давността също са регламентирани в ЗЗД – чл.115 и чл.116 от ЗЗД. Давността спира при настъпването на определено в закон обстоятелство, като изтеклия до този момент срок запазва своето действие. Основанията за спиране са посочени в чл.115, б.“е“ и б.“ж“ от ЗЗД – за времето, през което ненавършилите пълнолетие или поставените под запрещение лица, през което нямат назначен законен представител или попечител, и шест месеца след назначаването на такъв или с прекратяването на дееспособността както и докато трае съдебния процес относно вземането. Прекъсването на погасителната давност за вземанията на данъчния субект от държавата е такъв факт, предвиден в закона, с настъпването на който започва да тече нов давностен срок. Основанията за прекъсване на давността са посочени в чл.116, б“а“, б.“б“, 6.“в“ от ЗЗД – случаите на признаване на вземането от длъжника, на предявяване на иск или възражение и на предприемане на действия по принудително изпълнение.
Относно погасяването на лихвите върху вземането на ЗЛ – задължението за лихва върху надвнесени или недължимо платени данъци, като акцесорно задължение, следва характера на главното задължение, поради което същото има частноправен характер. С оглед на това, за определянето на сроковете, в които вземанията за лихва върху недължимо внесени или събрани суми се погасява по давност, следва да се прилагат правилата на ЗЗД, съгласно който с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихва.
На основание чл.13, ал.2, т.1 от ДПК/отм./ и чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК вземанията на държавата за данъци представляват публично вземане. За този вид вземания в процесуалните закони е предвиден специален ред – чл.140 от ДПК/отм./ и чл.171 от ДОПК. Нормите, регламентиращи давността като материално-правен институт следва да се прилагат към момента, в който се е породило данъчното вземане, като следва да се има предвид началния момент от който започва да тече погасителната давност и приложимите към момента на възникване на вземането разпоредби. В конкретния случай, данъчните вземания са възникнали при действието на ДПК/отм./, поради което, считаме, че ще е приложима разпоредбата на чл.140 от ДПК/отм./. Видно от посочената норма публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите на отсрочване и разсрочване. Съгласно чл.141, ал.1, т.1-7 от ДПК/отм./ давността спира:
– когато е започнала данъчна ревизия – до завършването й, но за не повече от една година
– когато изпълнението на данъчния акт бъде спряно – за срока на спирането
– когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване па плащането – за срока на разсрочването или отсрочването
– когато длъжник – физическо лице пребивава извън страната повече от три месеца без прекъсване – до датата на завръщането му
– когато актът, с който е определено задължението, се обжалва/нова – ДВ, бр.45 от 2002 г., в сила от 30.04.2002 г./
– налагането на обезпечителни мерки /нова – ДВ, бр.45 от 2002 г., в сила от 30.04.2002 г./
– с предприемането на действия по принудително събиране /нова – ДВ, бр.45 от 2002 г., в сила от 30.04.2002 г./
Давността се прекъсва с влизането на сила на акта за установяване на публичното вземане – чл.141, ал.2 от ДПК/отм/. Давностните срокове и основанията за спирането и прекъсването им с оглед приложимия закон следва да бъдат обект на внимателен анализ от органа по приходи. За законосъобразно произнасяне по искането/възражението е необходимо същият да събере всички относими доказателства. В конкретния случай е образувано изпълнително дело, което индицира на спиране на давността по посочените в запитването три броя справки-декларации по ЗДДС.
Съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Прихващането е институт на гражданското право, уреден в чл.103 и сл. от ЗЗД. То е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Чрез него задължението се погасява чрез приспадане на насрещното вземане, което длъжникът има към своя кредитор. Погасяването е пълно, когато двете насрещни вземания имат еднакъв размер, и частично, когато те нямат еднакъв размер. Данъчното право заимства института на прихващането от гражданското право с някои особености, когато се касае за публични вземания каквито са и в случая вземанията за данъци и лихвите по тях. Тъй като ДПК/отм./ и ДОПК не съдържат разпоредба дерогираща нормата на чл.104, ал.2 от ЗЗД то прихващането има регламентираното в същата норма действие – двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. От тази дата ако е погасено изцяло публичното вземане, не следва да се начислява лихва.
Прихващане може да се извърши и с погасено по давност задължение, стига вземането на длъжника да е станало изискуемо, преди задължението му към държавата да бъде погасено по давност. Органът по приходите следва да направи съпоставка между датата на възникване изискуемостта на вземането на ЗЛ и датата на погасяване по давност на публичното вземане и при наличие на законовите предпоставки да извърши прихващане. Ако органът по приходи установи, че публичните вземания са погасени по давност във връзка с чл.140 от ДПК/отм./, то е необходимо да изследва датата на възникване изискуемостта на вземанията на длъжника с оглед приложение на чл.128 от ДОПК. В този случай подаденото искане за възстановяване трябва да се разгледа в неговата допустима част и да се установи дали към момента на възникване на изискуемостта по вземанията на ЗЛ е било налично изискуемо и непогасено по давност публично задължение. Ако това е налице извършване на прихващане с погасените по давност публични задължения е допустимо.