Определение №104 от по гр. дело №4149/4149 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 104
 
София, 12.02.2009 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година,в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емануела Балевска
          ЧЛЕНОВЕ:  Светлана Калинова
                          Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4149 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. С. и В. С. С. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 14.07.2008г. по гр.д. №1982/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че съществените материалноправни въпроси по приложението на разпоредбата на чл.22,ал.3 СК,по които се е произнесъл въззивният съд,са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът А. Д. С. изразява становище само по основателността на касационната жалба,но не и за наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 14.07.2008г. по гр.д. №1982/2007г. Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прогласен за нищожен на основание чл.75,ал.2 ЗН договор за доброволна делба,нотариално заверен на 09.10.2000г. и вписан под №266,том Х,вх.рег. №10596/13.10.2000г.,с който Е. А. Я. и Р. И. П. са поделили съсобствен имот,представляващ лозе с площ 1000кв.м.,находящо се в землището на гр. В.,кв.”Г”,м.”П”, както и в частта,с която по реда на чл.22,ал.3 СК е обявен за недействителен по отношение на А. Д. С. сключеният с н.а. №101,том ІІ,рег. №8020,н.д. №330/2000г. на нотариус №011 с район на действие ВРС договор за покупко-продажба,с който Е. А. Я. е продал на М. Х. С. по време на брака й с В. С. С. своя дял от поделения на 09.10.2000г. недвижим имот,а именно имот №1901 по КП”П”,землището на гр. В.,район “А”, с площ от 477кв.м.
Съществените материалноправни въпроси,по който съдът,с оглед изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се е произнесъл в постановеното на 14.07.2008г. по гр.д. №1982/2007г. въззивно решение, касаят приложението на разпоредбата на чл.22,ал.3 СК. Поставя се въпросът от кой момент започва да тече установеният в тази разпоредба преклузивен срок, до изтичането на който неучаствувалият в разпоредителната сделка с общ недвижим имот съпруг има възможността да я оспори,както и за противопоставимостта на това негово право на приобретателите по сделката.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.22,ал.3 СК, установяваща началния момент,от който започва да тече 6-месечният срок, в който неучаствувалият в разпоредителната сделка съпруг има възможността да я оспори, не е неясна и не се нуждае от тълкуване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,тъй като този момент е точно определен, като е предвидено,че оспорването може да се извърши в 6-месечен срок от узнаването. Не е налице и противоречива практика на съдилищата по този въпрос,както и по въпроса,че предвиденото в чл.22,ал.3 СК право на неучаствувалия в разпоредителната сделка съпруг е противопоставимо на приобретателите независимо кога същият е узнал за разпореждането и именно в съответствие с тази практика въззивният съд е приел,че след като А. Д. е узнала за разпореждането на 30.09.2005г.,от този момент за нея започва да тече установеният в чл.22,ал.3 СК преклузивен срок,независимо от обстоятелството,че моментът на узнаването следва значително по време момента на извършване на разпореждането. Даваните от съдилищата различни разрешения по поставените в изложението въпроси са обусловени от различните фактически констатации по конкретните дела,което обаче не сочи нито на наличие на противоречива практика,нито на необходимост от тълкуване на приложимия закон.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 14.07.2008г. по гр.д. №1982/2007г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от М. Х. С. и В. С. С. касационна жалба вх. № 33470/01.08.2008г.
 
Председател:
 
Членове:
 
 

Scroll to Top