O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1049
София, 19.11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 817 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1466/03.04.2009 година на И. Б. П. чрез пълномощника и адв. И срещу въззивно Решение от 24.02.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 628 / 2008 година на Кюстендилския окръжен съд, в частта по отхвърления иск по чл. 109 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила – несъобразяване със събиране на доказателствата и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото,допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава в противоречие на приетото по обжалваното решение , с Решение Nо 1291/92 година на ВС- IV отд. по гр.д. Nо 1083/92 година , постановено по спор за извършено на незаконно строителство на регулационната граница,представлява нарушаване правото на собственост на съседа и възможността да бъде защитено с иска по чл. 109 ЗС и на Решение Nо 1039/ 02.10.2008 година на ВКС по гр.д. Nо 4390/2007 година постановено в смисъл, че „за успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е нарушен конкретен текст на ЗУТ, както и да не съществува възможност собственика да търси административна намеса, достатъчно е наличие на неоснователни действия, който да пречат на собственика да упражнява правото си на собственост”, в хипотеза касаеща изградена двойна метална ограда за преминаване на транспортни средства, преминаваща покрай улицата при спор за защита правото на собственост при ограничен достъпа до имота на ищеца.
и по касационна жалба вх. Nо 1506/06.04.2009 година на Н. П. А. от с. С., заявена чрез адв. С срещу въззивно Решение от 24.02.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 628/2008 година на Кюстендилския окръжен съд, в частта по отхвърления иск по чл. 109 ЗС .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК./ неправилно е приеме , че гаража е изграден изцяло в имота на ответниците , тъй като е отпаднало изменението на дворищната регулация и гаража не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост/
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава в противоречие на приетото по обжалваното решение , с Решение Nо 1039/ 02.10.2008 година на ВКС по гр.д. Nо 4390/2007 година , в смисъл, че „за успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е нарушен конкретен текст на ЗУТ, както и да не съществува възможност собственика да търси административна намеса, достатъчно е наличие на неоснователни действия, който да пречат на собственика да упражнява правото си на собственост и Решение Nо 366/2004 г. ВКС по гр.д. Nо2866/2002 година на IVотд. касаещо спор за по чл. 109 ЗС в хипотеза на преустройство на жилище , при което промяната на функционалното предназначение на помещенията ,създава неудобства за съседите на горния етаж.
В срока по чл.287 ГПК не са подаден писмен отговор от ответниците по касация и не се взема становище по допустимостта на касационното обжалване, респ. по основателността на изложените доводи за неправилност на обжалваното въззивното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационните жалби са процесуално допустими от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед вида на защита и стойността на защитаваното право на собственост.
С обжалваното решение, окръжният съд по жалба на В. В. К. и В. Ц. Т., и двамата от гр. К. е отменил решението на първата инстанция по уважения иска на Н. А. и И. П. по чл. 109 ЗС, с което е било прието , че изградения на уличната регулационна линия масивен гараж от въззивниците-ответници по иска е незаконна постройка и ограничава правото на ищците да ползва всеки от тях собствения си имот и след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че правото на собственост на ищците не се ограничава по никакъв начин от процесния гараж, собственост на ответниците е постановил ново решение , с което исковете по чл. 109 ЗС са отхвърлени.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК поради противоречие на решението на въззивния съд с други решения ВКС по приложението на чл. 109 ЗС.
С искът по чл. 109 ЗС, собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, която макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия създава пречи за упражняване на правомощията на собственика- напр. на възможността да ползва имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от случаите , при които правото на собственост се защитата чрез негаторния иск по чл. 109 ЗС, съдът изследва онази съвкупност от действия или бездействия на лицето-ответник, за да установи има ли препятстване на възможността да се упражнява правото на собственост,в какъв обем са ограниченията. В тази аспект , преценката на съда за конкретни действия при конкретна хипотеза , не може да се счита за трайно установена практика.
Не може да се приеме тезата за противоречива практика на съдилищата , когато не се касае до тълкуване на законова норма , а до подвеждане на едни или други фактически основания под нормата на чл. 109 ЗС- т.е. до преценка на доказателства за това , сочените и установи действия по искова молба , ограничават ли или не правото на собственост на ищеца. Само извършена от съда дейност по формиране на съдийското убеждение по повод решението на конкретен казус, имаща характера на взето решение по приложението на конкретен процесуален или материално-правен въпрос, който е разрешен по начин различен от този , уреден със задължителна или трайно установена практика на съдилищата или разрешавана противоречиво от различни състави на съдилищата с вляло в сила решение , може да бъде основание за селекцията по допустимостта на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
При данните по цитираните дела , че се касае до хипотези на ограничаване правото на собственост в резултат на незаконно строителство на регулационната линия на два съседни имота и в хипотеза на съседни жилища, имащи обща стена / в случая плочата за горния етаж /, а по конкретното дело спорът касае искове с твърдения за препятстване правото на собственост от строеж на гараж извършен на изменена, по силата на одобрен изменен ЧЗРП, уличната регулационна линия на имот, който не е съседен , а срещуположен на тези , собственост на ищците, не може да се приеме тезата , че се касае до противоречиво разрешение на съда с оглед на тълкувателната му правораздавателна дейност. В случая е налице неудовлетвореност на касатора от начина на преценка на доказателствата по делото , което основание може да бъде такова за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК, но не и основание за допустимост на касационното обжалване.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1466/03.04.2009 година на И. Б. П. чрез пълномощника и адв. И срещу въззивно Решение от 24. 02. 2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 628 / 2008 година на Кюстендилския окръжен съд, в частта по отхвърления иск по чл. 109 ЗС и по касационна жалба вх. Nо 1506/06.04.2009 година на Н. П. А. от с. С., заявена чрез адв. С срещу въззивно Решение от 24.02.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 628/2008 година на Кюстендилския окръжен съд, в частта по отхвърления иск по чл. 109 ЗС .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: