О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1141
гр. София, 09.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 695 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 25.02.2011 год. по гр. д. № 260/2009 год. Старозагорският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 20.06.2008 год. по гр. д. № 134/2004 год. на Старозагорския районен съд, с което е допусната съдебна делба между П. Д. С., Г. Д. С., К. Д. С., А. Н. С., М. Н. Г., Н. Н. П., З. Н. Г., К. Н. Г., Н. П. С. и [община] на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 660 кв. м. – парцел * в кв. 10 по плана на [населено място], находящо се на [улица], с незастроена площ от 358 кв. м., при описаните в решението граници, при квоти за ищците /първите трима/ – общо 220/660 ид. ч. или по 73.33/660 ид. ч. за всеки от тях – П., Г. и К. Д. С., за общината – 220/660 ид. ч., за ответниците А. С., М. Г., Н. П., З. Г. и К. Г. – по 27.50/660 ид. ч. и за Н. П. С. – 82.50/660 ид. ч.
Въззивното производство е проведено при участие на конституираните наследници на починалите в хода му първоначални страни.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Н. П. С. с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон при определяне на съделителите, между които е допусната делбата на спорния имот и квотите им, за които е налице и влязло в сила решение. Позовава се и на неправилна преценка на събраните по делото доказателства, довело до необоснованост на направените изводи в решението на въззивния съд. Моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което се определят квотите на страните при съобразяване на обстоятелството, че касаторът е закупил 1/3 ид. ч. от имота, както и общината не е съсобственик в него.
В допълнителна молба касаторът излага съображения за нищожност на заповедите № № 494/99 год. и 314/2000 год., което е следвало да се установи по реда на косвения съдебен контрол, съгласно разясненията в този смисъл в ТР № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето по релевантния за извода на съда материалноправен въпрос относно определяне на съделителите и квотите им в съсобствеността на имота, при наличие на влязло в законна сила решение по този въпрос, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В допълнението към касационната жалба се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за възможността гражданският съд да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на административните актове, с които се отменява отчуждаването на част от спорния имот в полза на част от съделителите, който въззивният съд е решил в противоречие на ТР № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС.
Ищците в производството Г. Д. С., К. Д. С. и Д. П. С., като наследник на първоначалния ищец П. Д. С., конституиран в хода на въззивното производство, чрез адвокат В. Ц., поддържат становище за липса на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респективно считат жалбата за неоснователна. Претендират заплащане на направените разноски.
Останалите съделители не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Предмет на делбата е недвижим имот в [населено място], представляващ УПИ * в кв. 10 с площ 660 кв. м., с незастроена площ от 358 кв. м., съсобствеността върху който е възникнала на основание възстановяване на 1/3 ид. ч. от него по ЗВСОНИ в полза на първоначалните ищци П., Г. и К. Д. С., която част е била одържавена по ЗОЕГПНС от техния наследодател Д. С., и отмяна на отчуждаването на останалите 2/3 ид. ч. от възможната за възстановяване незастроена площ от бившия имот пл. № *, отчуждени от ответниците по делото през 1975 год. – предмет на представените заповеди № № 494/23.03.99 год. и 314/16.03.2000 год. Въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на дворното място, цялото с площ от 660 кв. м., с оглед установената идентичност с бившия имот пл. № * в кв. 10 по плана на града от 1963 год., като е отчел обстоятелството, че съсобственикът С. Г. С. е продал на П. Н. С. притежаваната от него 1/3 ид. ч., а последният е дарил на сина си Н. П. С. притежаваната от него идеална част от имота в общ размер на 12/30 ид. ч.
Д., поддържан от касатора в допълнителната му молба, за нищожност на заповедите на кмета на общината за отмяна на отчуждаването, не е поддържан от него в хода на производството по делото, а и именно въз основа на тези заповеди произтичат правата на ответниците, вкл. и тези на касатора въз основа на дарението от родителите му. Поради това и за същият не съществува правен интерес от поддържането му, на още по-голямо основание обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване по поставения в допълнителната молба въпрос за възможността гражданският съд по реда на косвения съдебен контрол да се произнесе по действителността на административните актове.
По другия въпрос относно определяне на съделителите и квотите им в съсобствеността на имота, при наличието на влязло в сила решение по административен спор, съображенията на касатора представляват оплаквания за неправилност на решението, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. В него следва да бъдат формулирани правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл при наличие на някоя от останалите предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, които въпроси са включени в предмета на спора и са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението му, т. е. да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства – ТР № 1/2009 год., т. 1 на ОСГТК на ВКС. Посочването на такъв въпрос, като общо основание за допускане на касационното обжалване, е в тежест на касатора, като непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване, без да се разглежда допълнителното основание за значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за което не се сочат и съображения, съгласно разясненията в т. 4 от същото тълкувателно решение.
В заключение следва извод за липса на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 41 от 25.02.2011 год. по гр. д. № 260/2009 год. по описа на Старозагорския окръжен съд по подадената от Н. П. С. от гр. Ст. З. касационна жалба против него.
Осъжда Н. П. С. да заплати на К. Д. С., Г. Д. С. и Д. П. С. направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: