O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 06.01.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1128 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5525;/26.06.2009 година на М. М. А. от Г. ,община Тетевен чрез процесуалния представител адв. Ц срещу въззивно Решение Nо 143 от 29.05.2009 година, постановено по гр.д. Nо 406/2008 година на Ловешкия окръжен съд.
С обжалваното решение , окръжният съд е отменил Решение Nо 61 от 12.08.2008 година по гр.д. Nо 192/2007 година на Тетевенския районен съд и е постановил ново, с на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е прието за установено, че А. А. Г. б.ж. на с. Г. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на земеделска земя- пасище от 0.642 кв.м. , като част от по-голям имот от 1 дка в м.”З”, землището на с. Г., понастоящем имот Nо 18064 по КВС на м.”К”.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК , с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят чрез процесуалните си представител адв. Ц обосновава допустимостта на касационното обжалване с основания по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК , като поддържа , че обжалваното решение е по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , а в тези производства по въпроса за доказателственото значение на вписването/ декларирането/ на отчуждените земеделски земи в емлячния регистър и доказване на собствеността е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а по въпроса за правнорелевантните по спора по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ факти- за принадлежността на процесните земеделски земи към момента на колективизацията и за тяхната индивидуализация по вид, местоположение , граници е налице противоречие с дадени разрешение на други съдебни състави, като се сочат Решение Nо 36/28.01.2009 год.по гр.д. Nо 507/2008 година на ВКС-III отд.; Решение Nо 1453/22.12.2008 година по гр.д. Nо 291/2008 г. ВКС-V отд. и Решене Nо 177 от 10.03.2009 година по гр.д. Nо 152/2008 год. на ВКС- III отд.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация А. Г. , с който се оспорват релевираните основания за допустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – установителен за правото на собственост към минал момент и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Сочените процесуални и материално правни въпроси , с оглед на които се обосновава допустимостта на касационното обжалване, не са разрешени с обжалваното решение в противоречие с посочената практика на ВКС , нито е налице необходимост от произнасяне с оглед на точното прилагане на закона и развитие на правото , поради което съдът счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като не са налице поддържаните основания по см. чл. 280 ал.1 т. 2 и т.3 ГПК.
За да уважи иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, решаващият съд е приел, че няма никакъв спор по обстоятелството, че към момента на колективизацията на земеделската земя , включително и процесната, според събраните по делото писмени доказателства/ извлечения данъчни книги, емлячни регистри и др./ собственик е наследодателя на ищеца- А. А. Г. , тъй като няма спор , че конкуренцията по отношение на възстановената собственост е резултат на корекция на границите в процеса на идентификация на имотите е получено припокриване на имотите по граници.
Настоящият състав на ВКС, като прецени данните , че с Решение Nо 36/28.01.2009 год.по гр.д. Nо 507/2008 година на ВКС-III отд./ по иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ,е постановено решение в хипотеза ,при която и двете страни не са разполагали с доказателства за точното местоположение на имотите и са лисвали доказателства за съществуващи стари реални граници и решаващият мотив за бъде отхвърлен на иска по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е липсата на доказано придобивно за собствеността намира , че липсва твърдяното противоречие по см. на закона .
След преценка на данните по Решение Nо 1453/22.12.2008 година по гр.д. Nо 291/2008 г. ВКС-V отд., с което е третиран въпроси записванията в емлячния регистър като доказателство за придобивното основание и данните по Решене Nо 177 от 10.03.2009 година по гр.д.Nо 152/2008 год. на ВКС- III отд. , че в производството по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ ищецът следва да установи , че имотът е бил на наследодателя му,настоящият състав на ВКС намира че и в тези хипотези липсва противоречиво разрешение на повдигнатите с касационната жалба материално и процесуално правни въпроси. Обжалваното решение на въззивния съд не е постановено в отклонения на практика на съдилищата , поради което и не е налице поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , след като поставените с изложението на касатора въпроси не са от естество да предполагат ново разрешение , тъй като не касаят приложението на нови законови разпоредби по които липсва формирана съдебна практика, нито е обоснована необходимостта от ново разрешение с цел промяна на установената съдебна практика по приложение на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ от гл.т. на основни правно-релевантни основания за уважаване на иска и доказателствата за установяване правото на собственост към минал момент.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 5525/26.06.2009 година на М. М. А. от Г. , община Т. чрез процесуалния представител адв. Ц срещу въззивно Решение Nо 143 от 29.05.2009 година, постановено по гр.д. Nо 406/2008 година на Ловешкия окръжен съд.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: