O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 26.02.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2813 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3834/19.05.2008 година на М. на р. р. и благоустройство, представлявано от Областен Управител гр. Ш., чрез адв. Г.Гатев срещу въззивно Решение от 24.04.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 20/2008 година на Окръжен съд гр. Ш., с което е оставено в сила Решение Nо 782 от 1.11. 2007 година по гр.д. Nо3279/2005 г. на Шуменския районен съд по отхвърления иск срещу Д. ”К” гр. Ш. за признаване собствеността и предаване владението на сления недвижим имот- ПИ Nоо 83510.663.310 , 83510.663.311 и 83510.663.312 по КК на гр. Ш. хиподрум гр. Ш. с обща площ от 453.286 дка , заедно с постройките и съоръженията построени в него.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото, касаещи въпроса за възможността Д. като стопански субект/публично предприятие/ по см. на чл. 62 ал.3 ТЗ да е носител на правото на собственост по см. на чл. 2 ал.4 ЗДС, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което МРРБ като законен представител на Държавата , чрез повереника си адв. Г.Гатев/ с подписано пълномощно по делото за всички инстанции от областен Управител К. , упълномощен от М. на РРБ А. Г. / мотивира допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК.
Поддържа се , че същественият процесуално правен въпрос е този процесуалното представително на Държавата, по искове за вещни права на недвижим имот –публична държавна собственост, установено с разпоредбата на чл. 18 ал.4 ГПК /отм./, който въпрос е разрешен по делото в противоречие с константната практика на съдилищата. Налице е и съществен материално- правен въпрос – за възможността Д. –публично предприятие по см. на чл. 62 ал.3 ТЗ, образувано като правоприемник на прекратено ЕАД, да е носител на правото на държавна собственост по см. на чл. 2 ал.4 ЗДС, както и за характера на тази държавна собственост , разрешението по който въпрос би бил от значение еднаквото приложение на закона , както и за р. на правото.
По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответника по касация- ДП”К” гр. Ш., с който се оспорват наличието на основанията за допустимост на касационното обжалване, поради липса на конкретни мотиви, поддържа се , че решенията на ВАС/ цитирани в касационната жалба / са неотносими като съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/и липсва друга практика.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. предвид вещния характер на заявения иск и площта от 453.286 декара земя и съответно съоръжения, оценени в правния анализ по делото над този размер.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на МРРБ, е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск срещу Д. ”К” гр. Ш. за признаване собствеността и предаване владението на сления недвижим имот- ПИ Nоо 83510.663.310 , 83510.663.311 и 83510.663.312 по КК на гр. Ш. хиподрум гр. Ш. с обща площ от 453.286 дка , заедно с постройките и съоръженията построени в него.
Прието е , че на ищеца – МРРБ не е собственик на имота , тъй като никога и по никакъв начин този имот не му е предоставян за стопанисване, никога не е владян от ищеца и същият не го е своил. Този имот е частна държавна собственост от момента на включването му в капитала на търговското дружество- ЕАД „К” гр. Ш., от този момент е престанал да бъде държавна собственост по см. на чл. 2 ал.4 ЗДС и след това е предоставен за стопанисване на Д. като правоприемник на прекратеното търговското дружество.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата относно представителството на Държавата по дела за защита на вещни права-публична държавна собственост, както и поради това , че решението на поставения съществен материално правен въпрос, би бил от значение за правилното прилагане на закона, както и за р. на правото по въпроса за характера на собствеността на публичните държавни предприятия, образувани по чл. 62 ал.3 ТЗ.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният процесуално правен въпрос за представителството на Държавата по дела за защита на вещни права-публична държавна собственост, е съществен и е разрешен в противоречие с трайно установена практика на съдилищата и е налице основания за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Релевираният материално- правен въпрос за възможността Д. –публично предприятие по см. на чл. 62 ал.3 ТЗ, образувано като правоприемник на прекратено ЕАД, да е носител на правото на държавна собственост по см. на чл. 2 ал.4 ЗДС, както и за характера на тази държавна собственост е безспорно съществен по см. на закона, поради което и решението по този въпрос би било от значение за правилното прилагане на закона, както и за р. на правото, поради което е налице и основания за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Държавата , на основание чл. 84 ал.1 ГПК е освободена от плащане на ДТ при хипотезите на публична държавна собственост , поради което към настоящия момент пропорционалната държавна такса не се дължи.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 3834/19.05.2008 година на М. на р. р. и благоустройство като представляващ Държавата,чрез Областен Управител гр. Ш. и упълномощения адв. Г. Г. , срещу въззивно Решение от 24.04.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 20/2008 година на Окръжен съд гр. Ш., с което е оставено в сила Решение Nо 782 от 1.11. 2007 година по гр.д. Nо3279/2005 г. на Шуменския районен съд по отхвърления иск срещу Д. ”К” гр. Ш. за признаване собствеността и предаване владението на сления недвижим имот- ПИ Nоо 83510.663.310 , 83510.663.311 и 83510.663.312 по КК на гр. Ш. хиподрум гр. Ш. с обща площ от 453.286 дка , заедно с постройките и съоръженията построени в него.
НАСРОЧВА делото а разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………….., за която дата да се призоват страните по делото , в т.ч. и третото лице помагач- МЗХ София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: