O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 27.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 503 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 685/27.03.2009 година на Д. К. К. гр. С. чрез пълномощника и адв. Цв. Ф. срещу въззивно Решение Nо 127 от 19.02.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 346/2008 година на Софийския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото, несъблюдаване на указанията на отменителното решение на ВКС и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателката и нейната защита обосновават допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поддържайки, че трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение Nо 1195/93 година на ВС в смисъл, че „всяка незаконна постройка, която пречи на собственика да упражнява правото си на собственост и възможността да ползва цялото си дворни място, може да бъде предмет на защита с иска по чл. 109 ЗС „ и с Решение Nо 31/84 на ОСГК на ВС в смисъл , че „при констатацията на основание, които окачествяват административния акт като нищожен, ищецът по негаторния иск не следва да се счита обвързан от този акт , а съдът прогласява нищожността му , не е съобразена с обжалваното решение.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника С, с който отговор се поддържа , че липсват основания за допустимост на касационното обжалване , а самото решение е правилно и законосъобразно.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед данните за стойността на защитаваното право на собственост.
С обжалваното решение, окръжният съд по жалба на Д. К. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иска по чл. 109 ЗС, като е приел, че изградената на имотната граница дърводелска работилница на С. Б. , въпреки че навлиза с 0.24 см. в дворното място на Д. К. при площ от 1.44 кв.м., не е незаконно изградена , има съгласие на предишния собственик на имота и не ограничава правото на ищцата да ползва имота си.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК поради противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 109 ЗС.
Релевираният процесуално правен въпрос – за пълната защита на правото на собственост с негаторния иска , когато това право се нарушава чрез изграждане на постройка в чуждия имот ,въз основа на нищожен административен акт, удостоверяващ право на другата страна, не може да се приеме , че е постановено в смисъл, противоречащ на този по цитираната съдебна практика. С искът по чл. 109 ЗС, собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, която макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия създава пречи за упражняване на правомощията на собственика- напр. на възможността да ползва имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от случаите , при които правото на собственост се защитата чрез негаторния иск, съдът изследва онази съвкупност от действия или бездействия на лицето-ответник, за да установи има ли препятстване на възможността да се упражнява правото на собственост,в какъв обем са ограниченията. В тази аспект , преценката на съда за конкретни действия при конкретна хипотеза , не може да се счита за трайно установена практика. Касае се не по тълкуване на законова норма , а до подвеждане на едни или други фактически основания под нормата на чл. 109 ЗС- т.е. до преценка на доказателства. Само извършена от съда дейност по формиране на съдийското убеждение по повод решението на конкретен казус, имаща характера на взето решение по приложението на конкретен процесуален или материално-правен въпрос, който е разрешен по начин различен от този , уреден със задължителна или трайно установена практика на съдилищата , може да бъде основание за селекцията по допустимостта на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
След като искът е отхвърлен , след като съдът е приел, че искът следва да се отхвърли поради установените факти , а именно че навлизането с 1.44 кв.м. от чуждата работилница, изградена въз основа на редовни строителни книжа, не препятства и не ограничава упражняване правомощията на правото на собственост на имота, то не се касае до противоречиво разрешение на съда с оглед на тълкувателната му правораздавателна дейност , а до неудовлетвореност на касатора от начина на преценка на доказателствата по делото, което основание може да бъде такова за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК, но не и основание за допустимост на касационното обжалване.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 685/27.03.2009 година на Д. К. К. гр. С. чрез пълномощника и адв. Цв. Ф. срещу въззивно Решение Nо 127 от 19.02.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 346/2008 година на Софийския окръжен съд по отхвърления иск по чл. 109 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: