O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
София, 27.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 606 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 15103/30.03.2009 година на И. В. Ц. и П. В. К., и двамата от София чрез процесуалните си представители адв. С срещу въззивно Решение от 24.02.2009 година, постановено по гр.д. Nо1117/2006 година на Софийския градски съд.
С обжалваното решение , Софийският градски съд е оставил в сила Решение от 22.08.2005 година по гр.д. Nо 4339/2003 година на Софийския районен съд по уважения срещу тях иск по чл. 108 ЗС и чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ на К. , И. и В. В. . Прието е , че И. Ц. и П. К. , като наследници на П. И. В. и на неговия баща –/Петров/ В. са собственици на процесния имот- имот Nо 996 „г” от кад.л. 552 по новия кадастрален план на гр. С., м. Манастирски ливади” с площ от 1030 кв.м., а ответниците владеят същия без основание, тъй като решението на ТПС Комисията от 5.06.1952 година , с която е заменен имот на техния наследодател С им е даден в замяна процесният/ като ливада от 4.9 дка/ е отменено с Протокол от 5.05.1954 година , а с оглед разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ в прието, че не може да бъде зачетен и срок на придобивна давност до 1997 година .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила по събиране и преценка на доказателствата по делото, то е необосновани и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, тъй като на жалбоподателите като страни не е дадена възможност за ангажиране на доказателства за правно релевантните факти, неправилно не е зачетен титула за собственост – наследяване от И. Ч. / чиито отчужден имот е заменен от ТПС комисия/ и делба от 1983 година , едностранчиво и частично обсъждане на доказателствата и недопустимо извършен косвен контрол за законосъобразност на извършената замяна на ТПС Комисия, безмотивно отхвърляне възражението за изтекла придобивна давност.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, жалбоподателите чрез процесуалния си представител адв. С обосновават допустимостта на касационното обжалване с основания по чл. 280 ал.1 т.1 т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се , че по въпроса за зачитане вещно-правният ефект на извършената замяна с протокол на ТПС комисия, с обжалваното решение съдът се е произнесъл в смисъл, обратен на практиката на съдилищата , обективирана с Решение Nо 64/1997 година на ВКС по въпроса в чии патримониум / на държавата или частни лица / се намират бившите земеделски земи ,с който е извършена замяна с решение на ТПС комисия , както и с Решение Nо 1319/2008 година на ВКС. Основанието за селекция по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа предвид наличието на влязло в сила Решение от 4.12.2008 година на СГС- IIб отд. По гр.д. Nо 437/ 2007 година със същите страни, по което се прие, че замяната е редовно извършена и са зачетоха вещно-правните последици. Основанието по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа предвид значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от противната страна по спора- К. , И. и В. В. , с който се поддържа , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване , развиват се конкретни доводи.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск за собственост и данъчна оценка от 23 636 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Сочените материално правени въпроси , с оглед на които касаторите и защитата им обосновават допустимостта на касационното обжалване, не могат да обосноват допустимостта на касационното обжалване, тъй като не са налице поддържаните основания по см. чл. 280 ал.1 т. 1 , 2 и 3 ГПК.
Не може да се приеме , че с обжалваното решение , въззивният съд е приложил закона в противоречие с трайно установената практика на съдилищата по въпроса за зачитане вещно-правния ефект на замяната , извършена със земеделски земи от ТПС комисиите и е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Практиката на ВС и ВКС , с която се приема, че по силата на извършената замяна/ като гражданско-правна сделка/ на земеделски земи от ЗТПС , настъпват вещно-правните последици, предполага валидно решение на ТПС комисията. В конкретния случай вещните последици на замяната по Протокола от 05.06.1952 година , по силата на която като заменен от наследодателя на касаторите – С. Ч. е получен процесния имот/ безспорно принадлежал на наследодателя на ищците / не са зачетени, тъй като с Протокол от 05.05.1954 година е прогласена нищожност на решението на ТПС Комисията и замяната е отменена. Касае се до различна фактическа обстановка, поради която не е приложена правната норма съобразно практиката на съдилищата , а не до противоречие по приложението на закона .
Като основание за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК следва да са налице решения на съдилищата по въпроси, по които ВС или ВКС няма формирана задължителна или трайна съдебна практика, в основата които решения е един и същ спор по приложението на конкретна правна норма или правен институт, интерпретиран по различен, в смисъл на противоположен, начин и нееднозначно прилагане на неговите правни последици при сходни факти. В настоящия случай , жалбоподателите сочат решение на СГС, по което самите те са страна, което не е вляло в сила и касае различно интерпретиране на факт, а не на законова правна норма .
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е обусловена от необходимостта за обобщаване и уеднаквяване съдебната практика по въпроси, по който липсва така на ВС или ВКС, или съществуващата е спорадична или противоречива и следва да бъде унифицирана , за да се постигне еднаквото приложение на закона , като се постигне и целта за развитие на правото чрез усъвършенстване на юриспруденцията по приложение на конкретна материално или процесуално правна норма или конкретен правен институт. Самото позоваване в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , че касационното обжалване следва да се допусне на това основание, без мотиви, не може да обуслови/ както е в настоящия случай/ допустимостта .
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 15103/30.03.2009 година на И. В. Ц. и П. В. К., и двамата от София, заявена чрез процесуалните си представители адв. С, срещу въззивно Решение от 24. 02.2009 година, по гр.д. Nо 1117/2006 година на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: