О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.110
гр. София,05.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1196 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С. С. К., чрез пълномощника си адв. М. Г. , обжалва в срок въззивното решение от 19.06.2009 год. по гр. д. № 496/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.12.2008 год. по гр. д. № 4339/2006 год. на Варненския районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от касаторката и Я. С. Я. и С. А. К. против М. Х. Г.Ин К. и при участието на трети лица, помагачи на ответницата, за признаване за установено, че последната не е собственик на 600/782 ид. ч. от поземлен имот № 1* по кад. план на „Г”, целият с площ 782 кв. м., землището на гр. В., кв. „В”, м. „А”.
К. поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това искът да бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд в друг състав.
В касационната жалба се съдържат и твърдения за наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа, че въпросът за истинността на представения по делото протокол на ИК на ОНС, с който ответницата установява предоставено право на ползуване върху имота, и доказателственото му значение за спора, е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика – две решения на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
В писмен отговор ответницата М, чрез пълномощника й адв. П. С. , поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
За да отхвърли предявеният отрицателен установителен иск за собственост върху имота, попадащ в границите на възстановения по ЗСПЗЗ на ищците такъв с площ 11.044 дка и намиращ се в терен по параграф 4 на кв. Виница, м. „А”, въззивният съд е приел за доказано по несъмнен начин възражението на ответницата, че отстъпеното на И. И. Г. право на ползуване по ПМС № 21 от 1963 год. е трансформирано в право на собственост върху имота, при условията на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и същата се легитимира за собственик на основание разпоредителните сделки по представените нотариални актове.
Спорният въпрос по делото е бил предоставено ли е право на ползуване на праводателя на ответницата И, като е бил оспорен от ищцата представения по делото протокол на ИК на ОНС № 8 от заседание на 19.05.67 год. като неистински документ – не е подписан от председателя на ИК на ОНС. Това обстоятелство е установено с помощта на графологическа експеритиза, установяваща, че протоколът е подписан от зам. председател на ИК.
Въззивният съд е приел, че подписването на протокола от зам. председател на ИК, без данни за делегиране на правомощия от председателя на ИК на ОНС, не обосновава извод за липса на решение за предоставяне на правото на ползуване по ПМС № 21/63 год., съгласно приложения списък на лицата с предоставено право на ползуване върху пустеещи земи от ДПФ. Видно от съдържанието на протокола това решение е взето с необходимия кворум, в присъствието и на председателя и на зам. председателя на ИК, поради което и порокът в подписването му не може да се интерпретира във вреда на правоимащите, още повече, че това обстоятелство е установено и от представения препис-извлечение № 2132/27.06.67 год. на ОНС, чиято истинност не е опровергана.
Формулираният от касаторката въпрос е релевантен за изхода на спора за принадлежността на правото на собственост в лицето на ответницата, противопоставяща на ищците придобиването му с две разпоредителни сделки от бившия ползувател, придобил собствеността върху имота на основание изкупуване по реда на параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Същият обаче не е решаван противоречиво в представените две решения на ВКС. В решение № 2* от 26.01.2004 год. по гр. д. № 2367/2002 год. на ІV г. о. също е бил спорен въпросът за валидността на решението на ИК на ОНС за предоставяне право на ползуване, но при друга фактическа обстановка – заседанието е проведено под ръководството на зам. председателя, който е подписал протокол със забележка „за председател” и при данните, че последният е бил в годишен отпуск, съдът приел, че не е било необходимо изрично оправомощаване на длъжностното лице, председателствувало заседанието. Поради това и доводът, че липсата на подпис на председателя на ИК следва да се приравни на липса на протокол от заседанието е приет за неоснователен. Освен това съдът е заключил, че изключителна компетентност да подписва протоколите и за проведени в негово отсъствие заседания председателят не е притежавал. В настоящият случай протоколът е подписан от зам. председателя, който е присъствувал на заседанието, поради което и не може да се приеме, че даденото разрешение е в противоречие с това по цитираното решение.
Липсва противоречиво решаване на въпроса за валидността на документа и в представеното решение № 1* от 21.10.2008 год. по гр. д. № 3359/2007 год. на ВКС, І г. о. В него решаващият съд е приел, че подписването на протокола от зам. председател вместо секретар, не опорочава факта на взето решение от ИК на ОНС. След като е подписан от председателя, протоколът материализира удостоверителното волеизявление за извършените действия и взетите решения.
Същото е и разрешението в обжалваното решение – след като протоколът е подписан от зам. председателя и секретаря, той материализира удостоверителното волеизявление за взетото решение на ИК на ОНС. В този смисъл е и представеното удостоверение за предоставено право на ползуване № 2132/27.06.67 год.
Освен липсата на противоречиво решаване на поставения от касаторката въпрос в представените влезли в сила съдебни решения, цитирани по-горе, налице е произнасяне на ВКС по този въпрос с постановено решение по чл. 291 ГПК за уеднаквяване на практиката по него – решение № 655 от 21.12.2009 год. по гр. д. № 209/2009 год. на ІІ г. о. на ВКС. Даденото в него разрешение при опорочаване на формата на удостоверяване, чрез установяване липсата на подпис на председателя на протокола, не рефлектира върху действителността на взетото по надлежния ред решение на ИК на ОНС за предоставяне право на ползуване, при липсата на спор за проведено заседание и гласуване за одобряване списъците и наличие на подписите на зам. председателя и секретаря на съставения за това протокол. Това решение представлява уеднаквена съдебна практика, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което обжалваното въззивно решение не противоречи.
Поради горните съображения не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсват съображения за наличие на неправилна поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или необходимост от осъвременяване на тълкуването на закона, или за наличието на неясна или непълна разпоредба на закона, изискваща такова тълкуване. Напротив, налице е съдебна практика по уеднаквяване на противоречиво решаване на поставения от касаторката въпрос, на която съответствува произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение. Изложените от инстанциите по същество на спора различни съображения относно валидността на документа не представляват основания за допускане на касационното обжалване на това основание на закона.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 880 от 19.06.2009 год. по гр. д. № 496/2009 год. на Варненския окръжен съд, ІІ състав, по подадената от С. С. К., чрез адв. М. Г. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: