КСО – чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, ал. 6;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 3;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 6 и чл. 11
ОТНОСНО: Осигуряване на лица, полагащи труд без трудово правоотношение
Фактическа обстановка:
За нуждите на Социален медицински кабинет към Евангелска баптистка църква – гр. Х са договорени услуги по граждански договор за срок от 12 месеца със следните лица:
1.пенсионер с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
2.лекар за предоставяне на консултации, здравни съвети и др. три пъти седмично по 2 часа на ден;
3.лице, което декларира, че не е самоосигуряващо се и не е осигурено на друго основание, в т.ч по друг граждански договор.
Сумата 2600 лв. се изплаща месечно по 216 лв.
Въпрос:
Дължат ли се осигурителни вноски в тези случаи?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащото законодателство по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получават месечно възнаграждение, равно или над една минималната работна заплата. след намаляването му с разходите за дейността. Когато лицата са осигурени на друго основание през съответния месец, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение за работа без трудово правоотношение, независимо от неговия размер (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 4 от КСО).
На основание чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г.) при изплащане на суми за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО) осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работатаи не се удържат от възнаграждението. Тези лица внасят дължимите осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО (при деклариране на доходите с годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от посочената наредба лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО (включително лицата, работещи без трудово правоотношение), на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения в наредбата ред.
Здравното осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Този ред е уеднаквен с осигурителния режим, регламентиран в КСО, с изключение на случаите, при които лицата получават пенсия. В ЗЗО липсва текст, аналогичен на цитираните по-горе разпоредби, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които полагат труд без трудово правоотношение. Поради това, здравни вноски следва да се внасят и когато изпълнител по договора е лице, което има отпусната пенсия.
Предвид изложеното, ако годишният размер на уговореното възнаграждение по всеки един от договорите е 2600 лв, а месечното възнаграждение на лицата е в размер на 216 лв., то в този случай месечният осигурителен доход на лицата, с които сте сключили граждански договори, е в размер под една минимална работна заплата (216 – 25 % разходи за дейността). При това положение, осигурителни вноски ще се дължат само за тези от тях, които са осигурени на друго основание през съответния месец и които не са самоосигуряващи се лица. Тъй като фактическата обстановка, представена в запитването Ви, не е достатъчно изяснена, конкретен отговор може да бъде даден само за лицето по т. 3, което декларира че не е самоосигуряващо се и не е осигурено на друго основание. На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО за същото не следва да внасяте осигурителни вноски.
За останалите лица (по т. 2 и т. 3) осигурителни вноски биха се дължали по описания по-горе ред или не, в зависимост от това, дали са осигурени на друго основание и дали имат регистрация като самоосигуряващи се лица. Следва да отбележим, че професията лекар може да се упражнява на различни правни основания (трудов договор, свободна професия или търговец – чрез индивидуална или групова практика и др.). В тази връзка, Ви обръщамевнимание на разпоредбата на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, според която отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По отношение на лицето, за което посочвате, че е с право на пенсия, е необходимо да имате предвид, че качеството пенсионер се придобива при отпускане на пенсия и се удостоверява с разпореждане, издадено от длъжностно лице на Националния осигурителен институт.’