О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр. София, 04.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№177 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Р. против решение №437/17.11.2009 година, постановено по гр.д. № 919/2009 година от Окръжен съд – Р. С обжалваното решение, въззивния съд е отменил решението на Районен съд – Р. , с което е отхвърлен иска за делба, предявен от Е. П. Н. и е постановил друго, с което е допуснал до делба недвижимия имот, предмет на делбата, при равни квоти между страните.
В срока за отговор, ответникът по касационната жалба е подал възражение, с което оспорва наличието на сочените от жалбоподателя касационни основания по допускането до касационно обжалване на решението на окръжния съд, както и оспорва касационната жалба по съществото на спора.
Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания. В тях се излагат съображения и доводи за наличието на основания за допускане до касационно основания, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК – поради произнасяне от въззивния съд по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и по произнасяне от въззивния съд по материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на последното си твърдение, жалбоподателят е представил решения на състави на ВКС, произнеси по реда на ГПК /отм./, поради което състава на ВКС счита, че макар в изложението да е посочено основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, позоваването на тази съдебна практика води до позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. На следващо място се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Сочения въпрос от жалбоподателя е относно приложението на чл.21 от СК/отм./ за наличие на трансформация на лично имущество и оборване на презумпцията по чл.19, ал.1 от СК /отм./.
За да приеме, че предявения от Е. Н. против П. Р. иск за делба на недвижим имот е основателен, въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че сумата, с която е закупен по време на брака между страните, недвижимия имот, не са лични на ответника средства. Прието е, че твърдението на ответника за наличието на пълна трансформация, предвид неговите твърдения за дарение със сумата, представляваща цена на имота от неговата сестра, не е доказано.
В първоинстанционното производство, с отговора на исковата молба, подаден по реда на чл.131 от ГПК, ответникът е направил възражение, с което твърди, че имотът е придобит с извънбрачни средства, дарени му от неговата сестра, лично на него. Представил е писмени доказателства, както и е посочил гласни доказателства, с чел установяването на произхода на средствата. Поискал е допускането на двама души свидетели, като е посочил и техните имена. Ищцата по делото, с оглед оспорването от ответника, също е посочила гласни доказателства, с оглед установяването на произхода на средствата, като е поискала също така двама души свидетели. В първото по делото съдебно заседание, първоинстанционния съд е допуснал един от сочените от ответника свидетели до разпит, както и двамата посочени от ищцата по делото. Липсва произнасяне относно искането за втория свидетел, сочен от ответника.
В хода на въззивното производство, съдът не е събирал доказателства, като е приел решението на районния съд необосновано и за недоказано твърдението на ответника, относно произхода на средствата.
Сочени от жалбоподателя в касационното производство процесуалноправен въпрос е, следва ли въззивния съд ад прояви активност, с оглед задълженията си по чл.7, ал.1 и чл.10 от ГПК, като не е събрал сочени, но несъбрани от първоинстанционния съд доказателства. Горния въпрос се поставя дотолкова, доколкото страната, която е посочила същите доказателства не е обжалвала първоинстанционното решение поради липса на правен интерес от обжалването, тъй като същото е постановено в нейна полза. Въпросът се поставя с оглед изхода на спора, доколкото решението на районния съд е отменено, като възраженията на същата тази страна са счетени от въззивния съд за недоказани.
Така формулирания от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е относим към спора по делото, доколкото е обусловил крайния извод за основателността на иска за делба и недоказаност на възраженията на ответника по спора. По него, във връзка с приложението на чл.7, ал.1 и чл.10 от ГПК, както и задължението на въззивния съд по съдържанието на доклада на делото от въззивния съд и правомощията на въззивния съд по чл.266 от ГПК по относно посочени пред първоинстанционния съд, но несъбрани доказателства, липсва съдебна практика и същия е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Соченото от жалбоподателя основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не е налице. Представените към изложението на касационните основания съдебни решения касаят различна от настоящата фактическа обстановка, по спорове с правно основание чл.21 от СК. Твърденията в тази насока на жалбоподателя са във връзка на неправилно възприемане на фактите от страна на въззивния съд и биха могли да доведат до извод за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, но не са основание за допускането му до касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лева, за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №437/17.11.2009 година, постановено от Окръжен съд – Р. , по гр.д. № 919/2009 година.
Указва на П. В. Р. от гр. Р., бул.”Г” №12, вх. А, ет.3, ап.6 да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………., за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.