О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София, 10.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1486 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Ч. против решение №219/24.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 983/2009 г. от Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът по касационната жалба М. И. Ю. е подал писмен отговор, с който оспорва наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Останалите ответници по касационната жалба не взимат становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК /в редакцията до 21.12.2010 г./.
Въззивния съд е приел, че при допуснатото от първоинстанционния съд изменение на иска, съдът се е произнесъл по нов иск, различен от първоначално предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. За да достигне до този извод, въззивния съд е приел, че наред с площта на спорния между страните имот, са изменени и неговите граници, както и индивидуализация, като се е посочил имот, съществуващ съгласно плана на новообразуваните имоти към настоящия момент, а не към момента на колективизация на земеделската земя, така, както е заявен с исковата молба. Съдът е отчел и обстоятелството, че правния интерес от предявяването на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е обоснован от наличието на решение на поземлена комисия, с която е признато правото на възстановяване на собственост върху земеделска земя върху имота така, както е посочен в исковата молба, като с увеличаване на площта на имота, по реда на изменение на иска на основание чл.116, ал.1 от ГПК /отм./, както и на границите на имота, се цели недопустимо признаване на право на възстановяване върху имот, незаявен по административен ред за възстановяване и по отношение на който липсва правен интерес. Въз основа на горните констатации и правни изводи, въззивния съд е приел, че първоинстанционния съд се е произнесъл по нов иск, непредявен по правилата на първоначално предявяване на искова претенция и при допуснати процесуални нарушения, свързани с изменение на иска и промяна на предмета на спора не по установения ред, които са довели до недопустимост на съдебното решение. На това основание и с оглед разпоредбата на чл.209, ал.1, изр. последно от ГПК /отм./, въззивния съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане, от друг състав на районния съд.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд с е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Сочения въпрос е, увеличението площта на имота представлява ли изменение на вече предявения иск. Сочи се, че по този въпрос липсва съдебна практика. На първо място, така поставен въпроса е неотносим към настоящия спор. Съдът е приел, че само изменението на иска по отношение на площта на спорния имот е допустимо, но не и изменение на иска, касаещо както площта, така и съседите, както и към кой момент следва да се прецени принадлежността на правото на собственост. Така поставения правен въпрос не е формирал правната воля на съда относно недопустимостта на постановеното съдебно решение, като на поставения правен въпрос съдът е отговорил в смисъла, който се влага и от касатора, че само изменението на иска, касаещо площта на спорния имот е допустимо. Неотносимостта на така поставения правен въпрос от страна на касатора е основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се посочи, че по правния въпрос съществува трайна и последователна съдебна практика, съгласно която изменение на иск за собственост, касаещо единствено площта на имота е допустимо, поради което и на това основание не е налице хипотезата на приложното поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №219/24.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 983/2009 г. от Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.