О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
гр. София, 14.11.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 998 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Т. и П. К. Т. против решение № V-77/03.06.2011 година, постановено по гр.д.№ 667/2011 г. от Окръжен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба не взима становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че същия е неоснователен, тъй като ищецът не е установил от събраните по делото доказателства своето право на собственост върху спорния имот. Този свой извод съдът е направил въз основа на доказателства, които сочат по категоричен начин, че спорния имот – магазин в [населено място], е бил одържавен въз основа на издаден изпълнителен лист за закъснели данъци от страна на наследодателя и праводател на ищците по делото, за което е съставен и акт за държавна собственост за същия имот с № */1953 година. Последвалите действия на разпореждане с наследниците на Т. М. не са могли да породят вещноправни последици, доколкото същите не са били собственици на имота, като съдът е приел освен гореизложеното и за неоснователно твърдението на ищците, че са придобили правото на собственост върху имота на основание давностно владение, тъй като разпоредбата на чл.86 от ЗС / в редакцията от 1991 г./, както и последвалите изменения, в т.ч. пар.1 от ЗИДЗС бр.109/2008 г. ограничават възможността за придобиване на държавни имоти на основание давностно владение.
Твърди се, че по въпроса относно приложението на разпоредбата на чл.86 от ЗС е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, доколкото касаторите се позовават на решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./ и противоречие с практиката на ВКС по същия правен въпрос, тъй като се сочи и решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Цитираното решение №370/2009 г. по гр.д.№ 1644/2008 година на ІІІ г.о. на ВКС е неотносимо към настоящия спор, доколкото съдът с него е приел, че се касае за имот, който не попада под ограничителната разпоредба на чл.86 от ЗС, тъй като не са били налице основания за актуването на имота като държавен, поради тази причина съдът е приел, че по отношение на него следва да се приложи институтът на придобивната давност. В настоящия случай, фактическата обстановка, върху която съдът е изградил правните си изводи е различна, като от фактическа страна е прието, че имотът е държавен и е актуван законосъобразно като такъв през 1953 година. Липсва соченото противоречиво разрешаване от съдилищата, поради което цитирането съдебно решение на ВКС е неотносимо към настоящия правен спор.
С цитираното решение №416/2010 година, постановено по реда на чл.290 от ГПК, по гр.д.№ 953/2009 г. на І г.о. на ВКС съдът е приел, че съществуващия мораториум върху приложението на разпоредбата на чл.86 от ЗС и към настоящия момент, ограничава възможността за придобиване на имоти, държавна собственост на основание давностно владение, в каквато насока са и изводите на въззивния съд, поради което липсва противоречие с практиката на ВКС по така поставения правен въпрос, с възприетото разрешение от въззивния съд.
Липсва поставен правен въпрос, във връзка с позоваването на касаторите на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по отношение на допустимостта на касационното обжалване. Касаторите са посочили единствено, че „точното приложение на закона е във връзка с развитието на правото”, което не води наличието на поставен правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд и по приложението на който да е налице неясна или противоречива правна норма, която неяснота или противоречие да бъде преодоляна по тълкувателен път, с оглед правомощията на ВКС в тази насока.
По изложените съображения, съдът счита, че не са налице сочените основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-77/03.06.2011 година, постановено по гр.д.№ 667/2011 г. от Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.