В Дирекция ”ОДОП” –
постъпи писмено запитване с вх. № 94-00-218/ 01.08.2013 г.със следните въпроси:
1. Във връзка с промените в ЗДДС, в сила от 01.01.2013г. в частта на чл.70, ал.1, т.4-5, чл.70, ал.2, т.5 и пар.1, т.18 и т.18а от ДР на ЗДДС, има ли право дружеството да ползва данъчен кредит за разходите за гориво и съпътстващи разходи за поддръжка и ремонт на нает от физическо лице лек автомобил, използван за основната дейност с КИД 4711 –Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия?
2. Признават ли се извършените разходи за гориво и поддръжка и ремонт на превозното средство за разход съгласно ЗКПО, дължи ли се данък върху представителни разходи?
Във връзка с поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По ЗДДС:
С измененията на ЗДДС – ДВ, бр.94 от 2012г., в сила от 01.01.2013г., съгласно чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил.
По смисъла на чл.70, ал.1, т. 5 от ЗДДС /изм. в сила от 01.01.2013г./, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69, когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4,включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.
Предвид гореизложеното, за начисления ДДС за стоки и услуги, предназначени за ремонта, поддръжката и експлоатацията на нает лек автомобил, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали по аргумент на противното на чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит.
По ЗКПО:
Корпоративният закон съдържа специални правила, чрез които за данъчни цели серегулират разходите и приходите /доходите/ на лицата /юридически и/или физически/, участващи във взаимоотношенията относно наемането на движими и недвижими вещи.
За да бъдат признати за данъчни цели разходите за гориво на наетия лек автомобил в дружеството, е необходимо да са налице договорни отношения между страните.
В ЗКПО не се съдържат специални правила по отношение на разходите заексплоатация на превозни средства, когато се използват за осъществяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, с изключение на управленската дейност. Т.е. следва да се прилага общият режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на облагаемата данъчна основа.
Съгласно чл.10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Законът изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, издадена по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова бележка, когато издаването й е задължително, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
Ако отчетените счетоводни разходи за експлоатация /гориво, смазочни материали/ на лек автомобил,са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, то те са данъчно признати разходи.
В случай, че с автомобила се осъществява управленска дейност, съгласно чл. 204, т. 3 от ЗКПО разходите, свързани с експлоатацията му подлежат на облагане с данък върху разходите. Формирането на данъчната основа е регламентирано с разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от закона, съгласно която данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 от същия закон включва начислените през календарната година разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението. Разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗКПО определя, че документална обоснованост за разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство. Разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист.
Когато с автомобилът се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, следва да се приложи разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от ЗКПО. В този случай, при определяне на данъчната основа по ал. 1, разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през календарната година, а разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за календарната година. При положение, че основата за облагане по чл. 215, ал. 1 от ЗКПО е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите години.
Предвид гореизложеното, за да не е налице данъчно третиране в посока на увеличаване на счетоводния финансов резултат с разходите за гориво, относно ползването на автомобила, следва да е налице договорно наемно взаимоотношение и документална обоснованост по смисъла на закона в зависимост от посоченото дотук, доколкото превозното средство се използва само за дейността по занятие или и с цел управление.
‘