КСО – чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 ;
НЕВД – чл. 1а
Фактическа обстановка:
Служител при ДКЦ Х ЕООД е уволнен от 01.07.2000 г. С решение, влязло в сила на 27.02.2002 г., Районен съд – гр. К признава уволнението му за незаконно и му присъжда обезщетение съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за оставане без работа за срок от 6 месеца.
Служителят не е допуснат да заеме длъжността, на която е възстановен, поради което в две отделни съдебни производства работодателят е осъден да му заплати обезщетения по чл. 225, ал. 3 от КТ за недопускане до работа за периодите от 05.03.2002 г. до 20.01.2005 г. и от 21.01.2005 г. до 18.12.2007 г.
На 28.01.2008 г. лицето уведомява писмено работодателя си, че не желае да бъде в трудови отношения с дружеството.
При така представената фактическа обстановка, част от въпросите, които задавате, са свързани с прилагането на трудовото законодателство. За становище по същите, писмото Ви ще бъде препратено по компетентност в Областна дирекция „Инспекция по труда” – ………..
Националната агенция за приходите (НАП) е компетентна да предостави становище само по въпросите, отнасящи се до задължителните осигурителни вноски. Те са следните:
1.Какви осигурителни вноски дължи работодателят за незаконно уволнения и недопуснат на работа служител?
2.Подават ли се в този случай декларации образец № 1 и образец № 6 в НАП и какъв код за вид осигурен се попълва?
Предвид изложеното, отговаряме следното по поставените въпроси:
Съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето, през което лицата са останали без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж:
?за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2001 г. на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 от КСО (в редакцията до 31.12.2001 г.) ;
?за периода след 1 януари 2002 г. съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО (в редакцията след 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г.)
За осигурителен стаж се признава целият период, през който лицата са били без работа – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За времето до 31 декември 2001 г., ако лицето не е било осигурявано, се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение преди уволнението, а ако е било осигурявано, вноски не се дължат.
За периода след 1 януари 2002 г., ако лицето е започнало работа при друг работодател, при когото е осигурявано върху по-малък осигурителен доход, осигурителни вноски се внасят върху разликата между този осигурителен доход и последното брутно възнаграждение преди уволнението. Вноските са в размера за фонд „Пенсии”, в зависимост от категорията труд, а от 01.01.2002 г. и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в професионален и в универсален пенсионен фонд. За периодите след 01.01.2003 г. възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски за периодите на оставане без работа след незаконно уволнение, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
Осигурителните вноски се изчисляват върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец (чл. 1а от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
При възстановяване на работа на уволнен работник или служител, чието уволнение е признато за незаконно от компетентните органи, работодателят следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО за целия период, през който лицето не е работило – от уволнението до възстановяването му на работа. Информацията се подава по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица, а за периода до 31.12.2005 г. съгласно Инструкция № 1/11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица.
Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице“ се подава за всеки един месец от периода на оставане без работа или от периода на осигуряване върху по-малък осигурителен доход като в т. 12 «Вид осигурен» от декларацията за 2000 г. се попълва кодът, който би следвало да се посочи, ако лицето е било на работа, а за периода след 1 януари 2001 г. се вписва код 18.
В случаите на незаконно уволнение следва да се подаде и декларация образец № 6, в която се включват дължимите осигурителни вноски, отнасящи се за периоди след 01.01.2005г.
Посоченият ред за внасяне на осигурителни вноски се прилага и в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО (чл. 10, ал. 2, т. 4 от КСО за периода преди 01.01.2002 г.) – за времето, през което работниците и служителите не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа.
По отношение на задължителното здравно осигуряване следва да имате предвид, че за времето, което се зачита за осигурителен стаж на основание на горепосочените разпоредби – чл. 10, ал. 2, т. 4 и т. 5 (в редакцията до 31.12.2001 г.) и чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 (в редакцията след 01.01.2002 г.) от КСО, не се внасят здравноосигурителни вноски. Върху обезщетенията по чл. 225, ал. 1 и ал. 3 от КТ се дължат вноски за здравно осигуряване, ако същите се отнасят за периоди преди 1 януари 2003 г., съгласно действащата до тази дата разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Когато се изплащат обезщетения по чл. 225, ал. 1 и ал. 3 от КТ, отнасящи се за периоди преди 01.01.2003 г., върху сумите на присъдените обезщетения се внасят здравноосигурителни вноски от работодателя и от осигуреното лице, които се разпределят между тях в определеното за съответната година съотношение съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО (за 2000 г. и2001 г. – 80:20). За времето след периода, за който се изплаща обезщетението, ако не е осигурено здравно на друго основание, лицето дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.).
‘