О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
гр.София, 01.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1057 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я.-Х. Т.-О. и Д. И. О. против решение № 43 от 13.08.2018 г., постановено по гражданско дело № 150 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд в частите, с които е развален договорът, сключен с нотариален акт № , рег. № , д. № от 09.08.2011 г на нотариус С. А., рег. № на Нотариалната камара, по силата на който Х. М. Х. е продал на Д. И. О. апартамент № , находящ се в [населено място],[жк], ет., поради неплащане на цената, а решение № 85 от 23.03.2018 г. по гр. д. № 831 по описа за 2017 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на Д. И. О. и Я. Т.-О. да предадат собствеността и владението върху апартамента на М. М. Х. и Д. М. Х. е потвърдено, както и по насрещна касационна жалба на М. М. Х. и Д. М. Х. срещу другите части на въззивното решение за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго за отхвърляне на предявените от М. М. Х. и Д. М. Х. против Д. И. О. и Я. Т.-О. искове за нищожност на гореописания договор за покупко-продажба като симулативен на основание чл.26, ал.2, предложение пето от ЗЗД, като сключен без основание/кауза/ на основание чл.26, ал.2, предложение четвърто от ЗЗД и за унищожаването на договора поради сключването му чрез измама на основание чл.29, ал.1 от ЗЗД.
Касаторите Я.-Х. Т.-О. и Д. И. О. твърдят, че решението на Бургаския апелативен съд в обжалваните от тях части е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, както и хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. Съгласно чл.210, ал.1 от ГПК допустимо ли е предявяването на иск при условията на обективно и субективно съединяване и при евентуалност с последваща молба за изправяне на нередовности на исковата молба, а не с първоначалната искова молба?
2. Налице ли е datio in solutum/даване вместо изпълнение/ съгласно правната разпоредба на чл.65, ал.2 от ЗЗД, когато със съгласието на продавача купувачът по сделка за покупко-продажба на недвижим имот е погасил дълг на продавача към трето лице и е оставил продавача да живее в продадения имот?
М. М. Х. и Д. М. Х. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд по жалбата на Я.-Х. Т.-О. и Д. И. О., като оспорват тази жалба и по същество.
Касационната жалба на Я.-Х. Т.-О. и Д. И. О. е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Делото е образувано в Несебърския районен съд по искова молба на М. М. Х., в която тя е посочила, че е наследник на Х. М. Х.. Нейният наследодател е продал на ответниците процесния апартамент, но макар в нотариалния акт да е посочено, че цената е изплатена по банков път, такъв превод не е имало. Поискала е прогласяването на нищожността на нотариалния акт и на сделката. В допълнителна молба пълномощникът на ищцата адвокат С. е повторил, че няма плащане по банков път, което дава основание да се приеме, че става дума за симулативна сделка и за измамни действия. След замяната на пълномощника на ищцата новият и представител е поискал да уточни исковата молба, поради което съдът не е дал ход на първото по делото заседание и е предоставил 14 дневен срок на ищцата да отстрани нередовностите. В този срок с молба вх. № 1493 от 19.02.2016 г. са били уточнени исковете за нищожност на покупко-продажбата, при условието на евентуалност е предявен иск за унищожаване на сделката като сключена при условията на измама, а ако съдът приеме, че сделката не е нито нищожна, нито унищожаема, ищцата е поискала от съда да развали продажбата поради неплащане на продажната цена. Предявен е и иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на апартамента. На ответниците е връчен препис от тази молба и с определение от 4.04.2016 г. съдът е изготвил доклад по делото. Първото по делото заседание е проведено на 8.06.2016 г. В това заседание купувачът О. е заявил, че от продажната цена реално заплатил 26 500 лв. в брой лично на продавача, за установяването на което обстоятелство е поискал изслушването на свидетелски показания. Цената била намалена с 10 000 лв., която сума представлявала бъдещият наем за период от пет години, през който продавачът ще продължи да живее в апартамента. Освен това със сумата от 300 лв. купувачът погасил дълг на продавача към трето лице. В следващото съдебно заседание на 8.7.2016 г. са съединени за общо разглеждане със заявените от М. Х. искове същите искове, предявени от другия наследник на купувача Д. М. Х..
След като решението на Несебърския районен съд е било обезсилено и делото е било изпратено по родова подсъдност на Бургаския окръжен съд, двамата ищци повторно са уточнили всички обстоятелства, всички предявени искове и начина на съединяването им в писмена молба. Препис от тази молба е връчен на ответниците, които са подали отговор, включително и по иска за разваляне на договора поради неплащане на цената. На свой ред окръжният съд е изготвил доклад по делото, събрал е поисканите от страните доказателства и е постановил решение, с което е признал за нищожна като привидна покупко-продажбата, оставил е без разглеждане другите искове за нищожност, евентуално предявените искове за унищожаемост поради измама и за разваляне на покупко-продажбата поради неплащане на цената и е осъдил ответниците да предадат на ищците собствеността и владението върху апартамента на основание чл.108 от ЗС.
Бургаският апелативен съд е приел, че всички искове за нищожност на покупко-продажбата са неоснователни, а искът за нейната унищожаемост е погасен по давност. Затова е разгледал евентуално предявения иск за разваляне на покупко-продажбата поради неплащане на цената и е приел, че този иск е основателен. Констатирал е, че твърдението на ответниците за плащане на цената в размер на 26 500 лв. в брой е останало недоказано, тъй като това обстоятелство не може да се установява със свидетелски показания съгласно чл.164, ал.1, т.3, изречение второ от ГПК, а разписка или друг писмен документ ответниците не са представили. Частичното изпълнение, изразяващо се в предоставяне на апартамента под наем за петгодишен период, не е достатъчно, за да се приеме, че неплащането на остатъка от цената е незначително. Ето защо в крайна сметка въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което е уважен искът за нищожност на договора за покупко-продажбата като привиден, постановил е друго решение за отхвърляне на исковете за нищожност и за унищожаемост на договора, развалил го е поради неплащане на цената и е потвърдил решението в частта, с която ревандикационният иск е бил уважен.
Така постановеното решение на въззивния съд в обжалваните от Я.-Х. Т.-О. и Д. И. О. не може да бъде окачествено като очевидно неправилно, тъй като не съдържа вътрешни логически противоречия в мотивите, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма. Ето защо касационно обжалване на това основание не може да бъде допуснато.
Касаторите смятат, че решението е недопустимо, тъй като искът за разваляне на договора за покупко-продажба поради неплащане на цената не е бил редовно предявен с първоначалната искова молба. В този смисъл е формулираният от тях процесуалноправен въпрос. От гореизложеното е видно обаче, че молба вх. № 1493 от 19.02.2016 г., в която е формулиран искът с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, е подадена преди провеждането на редовно първо заседание по делото. Тъй като процесуалното действие е направено преди приключване на съдебното дирене в първото съдебно заседание, ищецът може да измени основанието на иска, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно/ решение № 151 от 17.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 574/2012 г., IV ГО на ВКС/. Нещо повече- в настоящия случай дори не е било необходимо да се спазват поставените в чл.214, ал.1 от ГПК условия за изменение на иска и ищецът е имал право да предяви изцяло нов иск. Това негово действие, извършено преди първото по делото заседание, е всъщност поправка на исковата молба, като последицата е единствено по-късното предявяване на новия иск-от момента на поправката. Правото на защита на ответниците по никакъв начин не е било накърнено. Те са имали възможност да повдигнат всички свои възражения и да поискат събиране на доказателства, при това в случая на два пъти, тъй като всички процесуални действия са били повторени от окръжния съд при новото разглеждане на делото. Ето защо въззивното решение в обжалваните от ответниците части не е недопустимо, тъй като е постановено по редовно предявени искове. Затова процесуалноправният въпрос на касаторите не може да послужи за допускане на касационно обжалване.
С оглед изявлението на купувача О. в публичното съдебно заседание на 8.06.2016 г. материалноправният въпрос на касаторите може да се отнесе към твърденията, че част от цената в размер на 300 лв. била издължена посредством заплащане на дълг на продавача към трето лице, а друга-чрез предоставяне на апартамента под наем на купувача за срок от пет години. Дори това частично погасяване да се приеме за доказано, касае се за част от общия дълг, равна на 10300 лв. Неизпълнената част от дълга в размер на 26 500 лв. остава твърде значителна, за да се приложи чл.87, ал.4 от ЗЗД и да не се допусне развалянето на договора. В този смисъл са мотивите на въззивния съд, които не могат да бъдат променени и при добавяне на незначителната сума от 300 лв. към изпълнената част от дълга на касаторите. Следователно и по този въпрос на Я.-Х. Т.-О. и на Д. И. О. не може да се допусне касационно обжалване.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационен контрол по същество на решението на Бургаския апелативен съд в частите, обжалвани от Я.-Х. Т.-О. и Д. И. О., не следва да се допуска. Тъй като касационната жалба на ответниците не се разглежда по същество, насрещната касационна жалба на М. М. Х. и Д. М. Х. трябва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.287, ал.4 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на Я.-Х. Т.-О. и Д. И. О. на решение № 43 от 13.08.2018 г., постановено по гражданско дело № 150 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд в частите, с които е развален договорът, сключен с нотариален акт № , рег. № , д. № от 09.08.2011 г на нотариус С. А., рег. № на Нотариалната камара, по силата на който Х. М. Х. е продал на Д. И. О. апартамент № , находящ се в [населено място],[жк], ет., поради неплащане на цената, а решение № 85 от 23.03.2018 г. по гр. д. № 831 по описа за 2017 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на Д. И. О. и Я. Т.-О. да предадат собствеността и владението върху апартамента на М. М. Х. и Д. М. Х. е потвърдено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: