О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр.София, 27.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3786 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата против решение №3647 от 6.6.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 16208 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, II „А“ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 162790 от 4.7.2017 г. по гр. д. № 37606 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, III Г.О., 81 състав, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Н. В. Б. на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение първо от КТ, извършено със заповед № РД 18-57/12.5.2016 г., за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да му заплати 2 520 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 13.5.2016 г. до 13.11.2016 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, необосновано и неправилно-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Кога е фиктивно съкращението на щата?
2. Притежава ли работодателят правото да намали щатните бройки и това право подлежи ли на съдебен контрол?
3. Може ли съдът да изследва какво е положението в щата на работодателя след датата на прекратяване на трудовото правоотношение?
Ответникът по касационната жалба Н. В. Б. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Н. В. Б. е работил по силата на трудов договор в Българския културен институт в [населено място] като сътрудник, когато със заповед № РД 18-57 от 12.5.2016 г. на Министъра на културата трудовото правоотношение е било прекратено поради съкращаване на щата. В исковата си молба за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането си без работа служителят е оспорил наличието на основанието за уволнение, посочвайки, че няма реално съкращение в щата. Съдилищата също са достигнали до този извод, поради което Софийският районен съд е уважил исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, а Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение. Този съд е констатирал, че преди изменението в щатното разписание в Българския културен институт са били налични една щатна бройка за директор и две за сътрудник. Една от бройките за сътрудник е била свободна, а другата се е заемала от ищеца. След промяната в щатното разписание е била съкратена едната бройка за сътрудник, но другата е останала. Вместо обаче да премахне само свободната щатна бройка, работодателят е уволнил ищеца. Според въззивния съд това означава, че няма изискуемото от чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ реално съкращаване на трудови функции, тъй като процесната длъжност е продължила да съществува под формата на свободна щатна бройка. Привидният характер на намаляването на щата е явен и от последващото назначаване на служител на същата длъжност, извършено малко след уволнението. Последният извод на въззивния съд, който почива върху факт, осъществил се след уволнението, е мотивирал касатора да твърди, че решението е недопустимо. Зачитането на факт, който е от значение за спора и е настъпил до приключване на устните състезания пред втората инстанция обаче не е нарушение, водещо до недопустимост на решението, а напротив-представлява изпълнение на задължение на съда съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Затова обжалваното решение не е недопустимо на посоченото от касатора основание. Не се констатира липсата на положителни и наличието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на обжалваното решение, поради което касационно обжалване поради недопустимост на решението не следва да се допуска.
Касационно обжалване не може да се допусне и по поставените от касатора въпроси, тъй като дадените от въззивния съд разрешения не противоречат на практиката на ВКС. В решения № 299 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 2638/2013 г. и № 2103 от 1.4.2003 г. по гр. д. № 2451/2001 г. на Трето Г.О. на ВКС действително е застъпена тезата, че запазването на свободна щатна бройка от същата длъжност при съкращаването на заета щатна бройка само по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че съкращението е фиктивно, ако е налице производствена необходимост. Това обаче не означава, че при съвкупна преценка на това обстоятелство с другите факти по делото, съдът не може да достигне до такъв извод, както е в настоящия случай. На първо място следва да се съобрази, че не се касае за предприятие с относително голям обем на дейност, а за малка структура с ограничени функции, чиито персонален състав се състои от двама до трима души. На второ място е видно от длъжностната характеристика на ищеца и от малкия щат на института, че неговата работа би могла да бъде възложена само на директора, което реално не е извършено. На трето място от естеството на дейността на института може да се заключи, че не се налага внезапно, неочаквано и чувствително изменение в обема на работата, обуславящо каквато и да е производствена необходимост от съкращаване на бройката на ищеца и запазване на свободна щатна бройка за същата длъжност. Всъщност нуждата от действащ сътрудник в института в крайна сметка се потвърждава и от последвалото след кратък период от време назначаване на друго лице на тази длъжност. Затова цялостният анализ на установените по делото факти сочи за фиктивно, а не за реално съкращение на щата.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3647 от 6.06.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 16208 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, II „А“ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 162790 от 4.7.2017 г. по гр. д. № 37606 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, III Г.О., 81 състав, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Н. В. Б. на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение първо от КТ, извършено със заповед № РД 18-57/12.5.2016 г., за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да му заплати 2 520 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 13.5.2016 г. до 13.11.2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: