ОТНОСНО: определяне на данъчна основа при внос и прилагане на ЗДДС
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-.. свх. № … от 06.01.2011г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС. За дейността се закупуват устройства от Китай. Използват се две фирми, които представляват дружеството пред митническото учреждение за обмитяване и освобождаване на стоката. В едната митническа декларация митническата агенция облага с 20 % само стоката, а другата включва и транспортната услуга.
Поставен е въпрос коя митническа декларация е правилно изготвена. Трябва ли да се начисли ДДС на транспорта с протокол по чл.117 от ЗДДС и може ли да се ползва данъчен кредит, след като транспорта не е включен в митническата декларация.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По смисъла на чл.16 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е:
– въвеждането на необщностни стоки на територията на страната,
– поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване,
– въвеждането на общностни стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз,
– всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.
Данъчната основа при внос на стоки по смисъла на чл.55 от ЗДДС е митническата стойност, увеличена със:
1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Европейския съюз, както и дължимите при внос на територията на страната;
2. присъщите на вноса разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната.
Съгласно разпоредбите на чл.56 от ЗДДС, начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
Предвид гореизложеното, при осъществяване на внос, митническите органи са тези, които контролират определянето на данъчната основа при внос.
В случай, че за транспорта притежавате фактура, издадена от чуждестраненен доставчик, следва да се съобразите с разпоредбите на чл.22, ал.3,чл.21, ал.2 и чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС.
За определяне мястото на изпълнение на тази доставка, предвид нормата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС приложение ще намеричл.21, ал.2 от същия закон, според която това е мястото, където е установен получателят -в случая на територията на Република България.
Разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС предвижда, че когато се доставят услуги данъкът е изискуем от получателя по доставката при едновременно наличие на следните обстоятелства:
– доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната;
– доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема;
– получателят еданъчно задължено лице.
В настоящия случай, ако е налице доставка на транспортна услуга с място на изпълнение на територията на страната, , същатаще е облагаема.
На основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС следва да се издаде протокол, като съгласно ал.3 на цитираната разпоредба това следва да се извърши не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
‘