4
гр. д. № 1460/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 117
София, 07.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1460/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от И. М. И. срещу определение № 9959 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 3587/2012 г. на СГС, І-во г. о. С определението е потвърдено определение от 09.12.2012 г. по гр. д. № 4026/2012 г. на СРС, ГО, 26 с-в , с което е разпоредено връщане на подадената от И. искова молба срещу Т. АД-София като недопустима и е оставено без уважение искането на И. за допускане на обезпечение на предявения от нея иск. Касационният довод е за необоснованост на извода, че съдът е сезиран с иск за оспорване вземанията на [фирма] – София срещу жалбоподателката, а не с иск по чл. 424 ГПК. Допускане на касационна проверка на определението се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК като се поддържа, че е налице противоречива практика по разрешени от съда процесуални въпроси като: характерът на иска по чл. 423 ГПК; допустимостта на установителните искове при наличие на данни за новооткрити обстоятелства; кои обстоятелства са нови по смисъла на чл. 424 ГПК.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е допустима.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Касаторката е сезирала Софийски районен съд с „искова молба”, в първата част на която заявява, че е предявена на основание чл. 423 ГПК. В обстоятелствената част са развити доводи, че е узнала за издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение в полза на Т. АД, за дължими от нея суми – главница и лихви за доставена и незаплатена топлинна енергия за период от м. 09.2000 г. до м. 04.2009 г. при получаване на призовката за доброволно изпълнение. Поддържа, че в производството по издаване на заповедта за изпълнение е нарушено правото й на участие, тъй като след като не е била намерена на адреса, посочен от молителя, не е проведена процедурата по призоваването й по реда на чл. 47, ал. 1, ГПК, изр. второ – чрез залепване на уведомление на врата на жилището й, с посочване, че съдебните книжа са оставени в канцеларията на съда.
В раздел втори на исковата молба са развити доводи за това, че вземането на Т. АД е погасено по давност както и че претендираните суми не се дължат поради липса на достатъчно убедителни доказателства, които да обосноват извод, че са дължими суми.
Поискано е и допускане на обезпечение на предявения от нея иск чрез издаване на обезпечителна заповед за сумата, която е предмет на иска, и се претендира от нея по изпълнителното дело, образувано по искане на Т. АД.
С определение № 5 от 09.02.2012 г., постановено по гр. д. № 4026/2012 г., Софийски районен съд е намерил за недопустим предявения иск, който извод е обосновал с предвидения специален ред за защита срещу влязла в сила заповед за изпълнение. Обсъдил е и това, че не са налице новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 424 ГПК, които да послужат за основание за оспорване вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, по исков ред. В съответствие на тези изводи за неоснователно е намерил и искането за допускане на обезпечение на предявения иск.
Въззивният Софийски градски съд с обжалваното определение е потвърдил първоинстанционното, като е възприел изводите за недопустимост на иска и за неоснователност на искането за обезпечаването му. В мотивите на определението е обсъдил наведените доводи за нередовност на връчването на заповедта за изпълнението и е достигнал до извода, че те са основание за разглеждане на исковата молба по реда на чл. 423 ГПК.
При постановяване на определението съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за характера на искането, с което е сезиран районния съд. Този въпрос е от решаващо значение за изхода на спора, поради което обуславя общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Настоящият съден състав намира, че подадената от И. И. „искова молба” в първата си част (стр. 1 – стр. 3) представлява възражение по чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК. По това възражение първоинстанционният съд не се е произнесъл. Обоснован с изложението на исковата молба е изводът на съда, че с втората й част е предявен отрицателен иск за установяване, че вземането на Т. АД, за което е проведена процедура по чл. 410 ГПК, не се дължи поради погасяването му по давност и поради това, че не е надлежно установено. Законосъобразен е изводът на съда, че този иск е недопустим, поради което определението, с което е разпоредено връщането на исковата молба в тази част също е законосъобразно и не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Обжалваното определение по изложените съображения следва да бъде отменено в частта, с която е разпоредено връщане на исковата молба, в частта, наименована първа, която част съставлява възражение по чл. 423 ГПК. В тази част делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждането й по същество по реда на чл. 423 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационна проверка на определение № 9959 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 3587/2012 г. на СГС, І-во г. о.
ОТМЕНЯВА същото определение в частта, с която е потвърдено определение от 09.12.2012 г. по гр. д. № 4026/2012 г. на СРС, ГО, 26 с-в, в частта, с която е разпоредено връщане на подадената от И. М. И. срещу „Т.”, АД, [населено място] искова молба в първата й част, която съставлява възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, поради лишаването на И. от възможността за оспорване на заповедта за изпълнение.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне по възражението по чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК, каквото представлява искова молба вх. № 4026 от 31.01.2012 г. в първата й част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: