Относно: приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция «е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице упражнява свободна професия- произвежда планетарни модели /мандала/ на индийска древна игра и изписва имена върху седефче, които продава.
Поставени са следните въпроси:
1.Задължено ли е физическото лице, упражняващо свободна професияда закупи и въведе в експлоатация фискално устройство или може да се ползва от разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпросиизразяваме следнотостановище:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
В ал. 3 от цитираната правна норма е посочено, че фискалната касова бележка / фискалният бон / е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106/2006г., изм. бр.7/2007г., изм. бр.79/2007г., изм. бр.77/2009г, изм.бр. 49/2010г., изм.бр. 48/2011г., изм.Дв.бр. 64 от 19 август 2011г.).
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. / Изм.ДВ, бр. 48 от 2011г., в сила от 24.06.2011г./ задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006г.
В чл. 4 от същата са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ, като такива в т. 8 на същия член е посочена дейността на лицата, упражняващи свободна професия.
В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006г. са посочени лицата, упражняващи свободна професия, а именно това са: експерт-счетоводители, данъчни консултанти; одитори;адвокати; нотариуси и други юридически консултанти; представители по индустриална собственост; оценители на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачи; инженери и технически ръководители; архитекти; дейци на културата, образованието, изкуството и науката, включително изобретатели; вещи лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.
Още по-точна дефиниция за “лица, упражняващи свободна професия“ се съдържа в текста на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, според който това са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Действително качеството на едно лице, упражняващо свободна професия, се придобива след регистрирането му с код по Булстат в съответната служба на Агенцията по вписванията, като това става по негово желание и преценка.
Видно от изложената фактическа обстановка, лицето е вписано в Регистър Булстат като „ свободна професия ”. Вероятно основанието за висване в регистъра е чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за Регистър Булстат- „ физически лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност ”.Дори и това вписване да не противоречи на Закона за Регистър Булстат / приложението на който е извън компетентността на НАП /, самото вписване не е достатъчно да се определи дали дейността на същото отговаря на определението за „свободна професия ”, както и да се определи механизма на данъчното облагане.
За целите на Наредба № Н-18/2006г. следва да се има предвид, че само ако лицето отговаря кумулативно на горепосочените нормативни критерии може да се счита, че е лице, упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във връзка с § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ.
В българското законодателство липсва изчерпателен списък на свободните професии. Както се посочи по- горе, в ЗДДФЛ е дадено най- широко определение и именно то се използва, за да се установи дали едно лице попада или не в кръга на лицата, извършващи такава дейност.
В конкретния случайсчитаме, че лицето не отговаря на първото нормативно условие, а именно да осъществява за своя сметка професионална дейност. С понятието „осъществяват за своя сметка професионална дейност” законът има за цел да обхване един по – тесен кръг дейности, извършвани от лица, чиито начин на водене на делата и степента на професионална квалификация, която се изисква, са аналогични на изброените в нормата на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ – експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите и т.н.
Тъй като лицето не попада в кръга на лицата, упражняващи свободна професия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, следва, че не е освободено от задължението да регистрира и отчита продажбите чрез фискално устройство.
С оглед на обстоятелството, че лицето не попада към лицата по чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, за него съществува задължение за издаване на фискална касова бележка за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е извършено чрез кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод.
Освен това, следва да се има предвид, че извършваната от лицето дейност по скоро бисе квалифицирала като упражняване на занаят по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗДДФЛ. Другата хипотеза, която предвижда освобождаване на лицата от задължението за издаване на фискална касова бележка при извършваните от тях продажби е уредена в чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Тук попада именно упражняването на занаят, когато лицата, които го осъществяват, отговарят на определени условия. Занаят по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за занаятите /ЗЗ/ е производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. В алинея втора от същата правна норма е разписано, че предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания:
1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно приложение № 1;
2. работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални;
3. за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит;
4. дейността се извършва от занаятчии – самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите.
Видно от цитираната правна норма е, че едно от изискванията дейността да се счита като извършена по занаятчийски начин е тя да фигурира в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на ЗЗ. Самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, т.7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва дейност – упражняване на занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие, че лицата са занаятчии-пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон.