РЕШЕНИЕ
N 526
София, 09.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско дело N 1384/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК(отм.) във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Г. от гр. К. срещу решение от 14.12.2007 г. по гр. д. № 287/2007 г. на Кърджалийски окръжен съд. Инвокирани са доводи за необоснованост на извода, че касаторът има изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 106 СК – касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С въззивното решение е оставено в сила решение от 25.05.2007 г. по гр. д. № 1157/2006 г. на Кърджалийски районен съд. С него е прекратен брака между касатора и М. Д. Г. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на касатора. Родителските права по отношение на родените от брака деца С. , роден 1996 г. и Д. и Ф. , родени 1999 г. са предоставени за упражняване на майката, на същата е предоставено за ползване и семейното жилище, като касаторът е осъден да заплаща издръжка за децата в размер на 60 лв. за С. и по 50 лв. за Д. и Ф.
Неоснователен е доводът за необоснованост на извода, че касаторът има изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. От фактическа страна е установено, че без да зачита волята на съпругата касаторът е взел решение да живеят на село и да отглеждат животни. С тази дейност е била натоварена съпругата, а той е работил като полицай. Принуждавал е съпругата си да продава млякото и да му предава получените средства, като на нея не е оставял никакви пари за лични разходи. Наетото жилище е било с изключително лоши условия за живот, не е било водоснабдено и електрифицирано.нижавал е достойнството й. Това поведение сочи на нарушение нормата на чл. 14 СК, която установява принципа на равенство на правата и задълженията на съпрузите в брака.
Като виновно и противоправно е преценено поведението на касатора изразяващо се в това, че е допуснал съпругата и децата да живеят в такива лоши условия, както и това, че е разделил децата от нея и ги е завел за отглеждане при майка си и сестра си. Допуснал е неговите роднини да настройват децата против майка им и да изградят у тях невярно впечатления, че тя се е дезинтересирала от тях.
Съдът е формирал изводите си относно брачната вина след като е обсъдил по реда на чл. 188, ал.1 ГПК събраните гласни доказателства, които безпротиворечиво установяват лошите отношения между съпрузите, многократните конфликти, при които касаторът е проявявал агресия и упражнявал физически тормоз върху ищцата, а също и върху нейната майка, когато тя е проявила интерес как и при какви условия живее дъщеря й. Това е мотивирало съпругата му да напусне жилището и да се установи да живее в гр. К., където си е намерила работа като шивачка. По делото не са установени противоправни прояви или поведение от страна на съпругата, от което да се обоснове извод, че тя има изключителна или наравно с касатора вина за разстройството на брачните отношения.
Не намира опора в данните по делото доводът за неправилно прилагане на материалния закон при произнасяне по иска за упражняване на родителските права. При формиране на правния извод по този иск съдът е съобразил ниската възраст на децата – синът С. роден на 24.05.1999 г. и двете дъщери близначки Д. и Ф. родени на 06.07.1999 г., тяхната нужда от майчина грижа и ласка; факта че бащата не полага грижи за тях, а е предоставил това на своята майка и сестра си. Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1 СК родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за обществено полезна дейност. С поведението си касаторът е препятствал съпругата си да изпълни това свое задължение по отношение на децата и сам той не го е изпълнявал.
При произнасяне по въпроса за упражняване на родителските права съдът е отчел и това, че по делото няма данни майката да не може да се грижи за децата си поради липса на родителски качества или по други – здравословни, материални или морални съображения, да не е пригодна да изпълни родителския си дълг.
При правилно прилагане на закона съдът не е дал превес на факта, че касаторът има по-голям доход от трудово възнаграждение в сравнение с ответницата, майка на децата. По-големите материални възможности на родителите са основание за присъждането на по-големи по размер издръжки, не и основание за предоставяне за упражняване на родителските права върху родените от брака деца.
При извършената проверка на въззивното решение в обжалваните части не се установи да са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което то ще бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.12.2007 г. по гр. д. № 287/2007 г. на Кърджалийски окръжен съд в обжалваните части, с които е прието, че изключителна вина за прекратяване на брака има съпругът и родителските права, върху родените от брака деца, са предоставени за упражняване на майката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: