О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 03.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1370 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 108 от 10.05.2010г. по гр.д.№ 151/2009г. на К. окръжен съд е отменено изцяло решение № 153 от 15.12.2006г. по гр.д.№ 894/2005г. на РС-К. и вместо това е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че Н. Д. К., Г. Д. Д., Р. И. Д., З. С. Д., В. Г. К., Н. В. Д., З. В. Д., са собственици на 900 кв.м. от УПИ V-1203 кв. 92 и на 230 кв.м. от УПИ І, кв. 92 по регулационния план на[населено място], съгласно скица № 7 към заключението на в.л. В.Г., неразделна част към решението и е осъдено ответното дружество да предаде владението върху тези части. Отхвърлен е иска за останалата част.
Против това решение, касационни жалби са постъпили и от двете страни.
В касационната жалба, подадена от [фирма] [населено място] се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 17а от ЗППДОП /отм/, допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като към момента на предявяване на иска, ищците не са върнали полученото обезщетение и не е настъпил реституциянния ефект, поради което иска е недопустим и за необоснованост на изводите, че не са налице предпоставките за преобразуване на държавна собственост в собственост на търговско дружество.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1 за задължението на съда да извърши косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на административния акт, с която е реституиран имота на ищците в нарушение на ТР № 6/2006г., 2.допустим ли е иск за собственост, предявен преди връщане на дължимото обезщетение след отмяна на отчуждаването по ЗВСНОНИ. По този въпрос се твръди противоречие с Р № 811/17.08.1993г. по гр.д.№ 1967/1992г., 3.по приложението на чл. 17а от ЗППДОП /отм/ и конкретно към кой момент следва да се преценява включването в баланса и с акта за преобразуване ли се придобива собствеността, или от момента на образуване на държавната фирма. По този въпрос касаторът се позовава на Р № 428/21.05.2009г. по гр.д.№ 914/2008г. ІІІ гр.о., и др.
Решението е обжалвано и от ищците, в частта, с която иска е отхвърлен за останалата част от имота, за който е отменено отчуждаването – 1840 кв.м. от бивш имот 1203 в кв. 92 по плана от 1980г. Навеждат се оплаквания за недопустимост на решението поради това, че исковата молба е била оставена без движение за привеждането й в съответствие с изменения ПУП-ПР със заповед № 362/28.03.2007г. и за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения на нормата на чл. 218з от ГПК, защото е прието ново доказателство за което не са давани указания от ВКС в отменителното решение и за необсъждане на довода за нищожност на тази заповед поради противоречието й с чл. 134, ал.ІІ,т.6 от ЗУТ.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК към касационната жалба на ищците са формулирани следните въпроси:.1. съставлява ли съществено процесуално нарушение приемането на доказателства и изясняването на нови обстоятелства след отмяната на първото въззивно решение на ВКС, ако за тях не са дадени задължителни указания. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 822/30.12.2003г. по гр.д.№ 372/2003г.І гр.о. и Р № 937/26.01.2010г. по гр.д.№ 3898/2008г. ІІІ гр.о. 2. съдът произнесъл ли се е по непредявен иск, ако в хода на производството се промени действащия регулационен план и исковата молба е оставена без движение за привеждането й в съответствие с него. По този въпрос се твърди противоречие със задължителна съдебна практика ПП № 1/1985г.,т.1 и ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК. 3. съставлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на довод за нищожност на заповед за изменение на ПУП-ПР в хода на производството по иск по чл. 108 от ЗС. По този въпрос се твърди противоречие на съдебното решение с Р № 609/15.01.2009г. по гр.д.№ 1151/2008г.,ІV гр.о., Р № 609/15.01.209г. по т.д.№ 323/2008г. І т.о. и Р № 726/07.10.2009г. на ВКС по гр.д.№ 1392/2008г. ІV гр.о. И по трите въпроса се твърди и наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Касационната жалба на ответника няма дата на постъпване. Поставен е вх. № на изложението – 17.06.2010г. Съобщението за изготвяне на решението с препис от него е връчен на 17.05.2010г. при отказ, т.е. редовно. Касационната жалба е постъпила в едномесечния срок. Възражението на ответника, че съобщение е било изпратено по-рано е не доказано. По делото не се намира изпратено по-рано съобщение. Затова съдът приема, че касационната жалба е подадена в срок.
Подадената от ищците жалба е в срока за отговор и е насрещна. До колкото е редовна първоначалната касационна жалба, съдът разглежда допустимостта и по насрещната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: От наследодателите на ищците Д., С. и Г. И. Д. е отчужден имот 1641а от кв. 133 по плана на К. от 1921г.с площ 3 740 кв.м. С влязло в сила решение № 236/22.07.1999г. по адм.д.№ 35/1999г. е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността върху терен с площ 1840 кв.м., които попадат в имот 1203 от кв. 91 по плана от 1980г. Ищците са предявили иск по чл. 108 от ЗС за възстановената част от имота 1203 против ответника [фирма] В хода на производството със заповед № 362/28.03.2007г. е изменен ПУП-ПР и от бившия имот 1203 са обособени нови имоти с отредени за тях парцели. При първото разглеждане на делото тази заповед не е приета като доказателство по делото. След отмяна на първото въззивно решение по спора с Р № 341/18.05.2009г. по гр.д.№ 5258/2007г., ВКС е отменил първото въззивно решение и е дал указания да се изследва дали са били налице предпоставките за реституция по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З… и дали са налице предпоставките за преобразуване на държавната собственост в собственост на преобразувано Е. с държавно имущество. В хода на второто въззивно разглеждане на делото е установено, че с цитираната заповед е изменен плана и съобразно актуалното му състояние, процесния имот от 1840 кв.м. попада в очертанията на УПИ V-1203 с площ 900 кв.м., в УПИ І от кв. 92 с площ 230 кв.м. и в УПИ ІV-6273 кв. 92 с площ 710 кв.м. Първите два УПИ са записани на ответника, а последния – на [община] и е актуван за общински. Ищците са коригирали исковата си молба в съответствие с актуалния действащ план и съдът се е произнесъл съобразно това уточнение, като е отхвърлил иска за частта от претендирания имот, попадаща в УПИ ІV-6273 кв. 92 с площ 710 кв.м.
Полученото в хода на производството обезщетение е върнато в хода на процеса – на 23.06.2009г. Относно наличието на останалите материално правни предпоставки за реституиране на процесния имот по ЗВСНОНИ, съдът не се е произнесъл, като го е приел за незастроен имот.
Ответното дружество е правоприемник на държавна фирма “У.”, създадена с Р № 78/22.05.1989г., която е преобразувана в еднолично търговско дружество с държавно имущество /Е./[населено място] на МС № 71/10.08.1993г. т.15 по баланса към 31.12.1992г. В този баланс е включена стойността на земята. ДФ “У.” е правоприемник на съответната част от активите и пасивите на С. К.. В счетоводството на предприятието, чието правоприемник е С. земята е включена в баланса още от 1965г. С акта за преобразуване РМС № 71/10.08.1993г. не е изключвано от капитала на държавната фирма недвижимо имущество
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се доказва процесния терен да е предоставен на праводателите на ответното дружество за стопанисване и управление. Тъй като не се съхранява разделителния протокол на С. К. от 1989г., съдът е приел, че не се установява и дали процесния терен е предоставен на ДФ “У.”. Прието е, че не се доказва предоставяне на процесния терен за стопанисване и управление на праводателите на ответника, защото не е намерен акт за това по чл. 94 от НДИ. Тъй като в А. е отразено, че стойността на терена не е заплатена от ДФ на бюджета, съгласно изискването на чл. 84 от НДИ, то неправилно имота е заприходен в счетоводството на праводателя на ответното дружество.
По касационната жалба на ищците.
По въпроса “съдът произнесъл ли се е по непредявен иск, ако в хода на производството се промени действащия регулационен план и исковата молба е оставена без движение за привеждането й в съответствие с него”, въззивният съд е действал съобразно постоянната практика, според която иска по чл. 108 от ЗС се предявява по действащия регулационен план. Промяната на регулационния статут на процесния имот следва да се съобрази от съда на основание чл. 188, ал.3 от ГПК./отм/ В този смисъл са Р № 867/20.11.2009г. по гр.д.№ 5397/2008г. и Р № 882/11.01.2010г. на ВКС І гр.о. по чл. 290 от ГПК. Затова по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 от ГПК
Съобразно приетото за първия въпрос, втория въпрос – съставлява ли съществено процесуално нарушение приемането на доказателства и изясняването на нови обстоятелства след отмяната на първото възивно решение на ВКС, ако за тях не са дадени задължителни указания е неотносим към начина, по който е процедирал съда. По този въпрос възивното решение не е в противоречие с Р № 822/30.12.2003г. по гр.д.№ 372/2003г.І гр.о. и Р № 937/26.01.2010г. по гр.д.№ 3898/2008г. ІІІ гр.о.., които са неотносими.
Третия въпрос – съставлява ли съществено процесуално нарушение необдъждането на довод за нищожност на заповед за изменение на ПУП-ПР в хода на производството по иск по чл. 108 от ЗС е относим към предмета на спора. Тъй като съдът не е обсъдил този довод, решението е в противоречие със задължителната практика, която го задължава да обсъди всички доводи на страните. По този въпрос следва да се допусне касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По касационната жалба на ответника.
Първият въпрос – длъжен ли е съдът да.извърши косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на административния акт, с която е реституиран имота на ищците, въззивното решение е в противоречие с ТР № 6/2006г. Съдът не е коментирал наличието на материално правните предпоставки за възстановяване собствеността на ищците по ЗВСНОНИ. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По въпроса “допустим ли е иск за собственост, предявен преди връщане на дължимото обезщетение след отмяна на отчуждаването по ЗВСНОНИ. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 811/17.08.1993г. по гр.д.№ 1967/1992г. Последователна е обаче практиката, че настъпилите в хода на производството нови обстоятелства следва да се съобразят от съда на основание чл. 235 от ГПК, респективно чл. 188, ал.3 от отменения ГПК. Като е съобразил връщането на полученото обезщетение в хода на процеса, възивният съд не е постановил решение в противоречие с тази практика. Цитираните решения по този въпрос касаят хипотеза която до приключване на устните състезания не е имало връщане на обезщетението.
По въпросът за приложението на чл. 17а от ЗППДОП /отм/ и конкретно към кой момент следва да се преценява включването в баланса и с акта за преобразуване ли се придобива собствеността, или от момента на образуване на държавната фирма, възивният съд е постановил решаващи мотиви, въз основа на които е приел, че дружеството не е станало собственик на процесния имот. Приетото от съда е в противоречие с Р № 987/06.01.2010г. по гр.д.№ 3373/2008г. І гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК, с което е прието, че записването на имот като актив в баланса на едно търговско дружество не е доказателство за придобиване на правото на собственост върху този имот, но има значение за придобиването на собствеността в случаите на преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества когато е доказано, че този имот е бил предоставен на това държавно предприятие за стопанисване и управление. Това са обстоятелства, които на основание чл.1, ал.1 от Постановление № 201 от 25.10.1993 г. и чл.17а от ЗППДОбП /отм./ сочат за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти от държавата в собственост на преобразуваните и приватизирани държавни предприятия по силата на самия акт за преобразуване, освен ако в него не е посочено друго. Затова и по този въпрос следва да се допусне касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Или в обобщение, и по двете жалби по посочените по-горе въпроси следва да се допусне касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 108 от 10.05.2010г. по гр.д.№ 151/2009г. на К. окръжен съд по касационна жалба на подадена от [фирма] [населено място] и по касационна жалба, подадена от ищците З. С. Д. и Р. И. Д.
Указва на касатора [фирма] [населено място] да внесе държавна такса в размер на 310лв. и на З. С. Д. и Р. И. Д. държавна такса в размер на 315 лв. в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС и да представят квитанциите по делото. При неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса по първоначалната жалба, тя и насрещната касационна жалба ще бъдат върнати.
След внасяне на определените държавни такси, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: