Телефон: (02) 9859 3759 Факс: (02) 987 70 46
Изх.№ 20-00-32
14.02.2011г.
Чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Директива 2006/112/ЕО- чл. 135, пар. 1, б. “б“
В запитването е посочено, че като лизингодател ползвате данъчен кредит при покупката на всеки актив, който впоследствие се отдава на лизинг. Когато по време на лизинговия период настъпи погиванеили кражба на вещана основание чл.79 от ЗДДС коригирате ползвания данъчен кредит.
От сумата на полученото застрахователнообезщетениеприспадате остатъчна главница по договора за лизинг, другите дължими суми, както и сумата на данъчния кредит за възстановяване, след което остатъка се превежда на лизингополучателя. За удържаната по-горе сума сеиздава протокол за възстановяване на ДДС, който се включва в дневника за продажбите.
Поставен евъпроса относно извършване на корекции на ползван данъчен кредит от лизингодателя и приспадане на коригирания данъчен кредит от полученото застрахователно обезщетение.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
За разлика от счетоводното законодателство, което дели договорите за лизинг на две основни групи: финансов и експлоатационен лизинг, за целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС съществуват други понятия: договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост и договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост съгл. чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Има се предвид, че опцията дава право на лизингополучателят да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга с допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора съгл. чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС, или пък да се откаже от опцията.
За целите на ЗДДС при договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката лизинговите вноски, приемат характера и белезите на доставка на услуга (предоставяне на актив за ползване срещу възнаграждение, което предоставяне не е приравнено на доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС), независимо от това, че съгласно т. 3.3, б. “б“ от Счетоводен стандарт 17 “Лизинг“ лизинговият договор се класифицира като финансов, когато наемателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима, като в началото на лизинговия договор в голяма степен е сигурно, че опцията ще бъде упражнена.
По силата на чл. 342, ал. 3 от ТЗ лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането на срока му, като до този момент стоката се счита собственост на лизингодателя.
В тази връзка на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
В случай на тотална щета /при кражба или при бракуване на актив вследствие на ПТП или пожар по вина на лизингополучателя/, за който са изплатени част от вноските и собствеността не е прехвърлена на лизингополучателя, корекция по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за приспаднатия при закупуването данъчен кредит ще извърши лизингодателя.
В случай, че на основание чл. 25, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е начислен при предаването на актива, то съгласно чл. 115, ал. 6 от ЗДДС при прекратяването или развалянето на договора лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума, т. е. налице е разваляне на договора, тъй като предметът на договора е погинал. Платените лизингови вноски до момента на погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем). ‘