6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 14.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1300 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №479 от 30.10.13г. по в.гр.д.№185/12г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение №984 от 17.11.11г. по гр.д.№2410 на Пазарджишкия районен съд, с което е оставено без уважение искането на съделителите Б. И. Л., В. Б. Л.-П. и И. Б. Б. за възлагане на делбения имот в техен общ дял на основание чл.288, ал.3 ГПК /отм./; имотът е изнесен на публична продан; отхвърлено е искането на Л. И. В. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 02.07.1998г. – 02.07.2003г. в общ размер на 19 540лв.; Л. В. е осъдена да заплати на останалите съделители суми за извършените подобрения в имота както следва: на Б. Л. – 1704,67лв.; на В. Л. и на И. Б. – по 170,47 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 3009,10лв. или за сумата от 1046,57лв. претенцията за подобрения е отхвърлена.
Въззивният съд е приел, че предмет на делба е дворно място в [населено място], [община], ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 172 кв.м., масивна стопанска сграда с площ от 84 кв.м. и второстепенна сграда от 27 кв.м. Квотите на съделителите в този имот са: 10/18 за Б. Л., 1/18 за В. Л.-П., 1/18 за И. Б. и 6/18 за Л. В.. Претенцията на първите трима съделители за възлагане на имота в техен общ дял е неоснователна, тъй като по отношение на Б. Л. не са налице условията на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ – към момента на откриване на наследството на общия наследодател през 1974г. жалбоподателят не е живял в процесното жилище, освен това съсобствеността в имота е смесена – произтича от наследство и прехвърлителна сделка. Тъй като съделителите са четирима, а допуснатите до делба имоти са три /жилищна сграда, стопанска сграда с площ 84 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 27 кв.м., като не е изяснено предназначение на последните две сгради/, то делбата не може да приключи чрез жребий по чл.291 ГПК /отм./ или разпределение по чл.292 ГПК /отм./ и единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността е публичната продан. Прието е, че представеният по делото инвестиционен проект за обособяване на четири самостоятелни дяла от жилищната сграда – два магазина на първия етаж и два апартамента на втория етаж, не отговаря на изискванията на чл.203, ал.1 ЗУТ, тъй като предвидените преустройства са значителни и са налице неудобства, по-големи от обикновените. Стойността на двуетажната сграда е 38 150лв., а преустройствата възлизат на 6304лв. – т.е.16,52% от стойността на сградата, а според установената съдебна практика за значителни се приемат преустройства на стойност над 10%. Преустройството е значително и с оглед вида и обема на необходимите строително-монтажни работи: изграждане на вътрешен преграден зид в първия етаж за обособяване на два магазина; избиване на врата за вътрешните помещения в единия от магазините и на входна врата откъм улицата за другия от магазините; поставяне на преградни стени за обособяване на два апартамента на втория етаж; зазиждане на една врата в единия апартамент, обособяване на нов санитарен възел в една от стаите на другия апартамент, обособяване на общи части на втория етаж. Като значителни неудобства за обособяване на дяловете съдът е приел обстоятелството, че трима от съделителите живеят в сградата и възразяват срещу промените, тъй като различното предназначение на отделните обекти би създало неудобство за ползването им, още повече ако се запазят входовете за двата магазина от стълбището, което представлява обща част. Неудобство представлява и обстоятелството, че банята и тоалетната на апартамент №1 се намират над магазин №1 и през него трябва да минават водопроводните и канализационните тръби. Освен това върху жилищната сграда има запазено пожизнено право на ползване на трето лице, което би имало значение при определяне на дяловете и евентуалното разпределение на ползването. Прието е, че претенцията на съделителката Л. В. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота е неоснователна, тъй като липсва писмена покана по чл.31, ал.2 ЗС, освен това не е доказано, че В. е била лишена от ползването на вещта. Основателни са част от претенциите на останалите съделители за заплащане извършени подобрения в имота. Л. В. е знаела за извършването на тези подобрения и не е възразила, а от друга страна останалите съделители след реституцията на имота са установили върху него добросъвестно владение, затова отношенията следва да се уредят по правилото на чл.72 ЗС.
Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби.
Л. В. обжалва решението в частта, с която процесният имот е изнесен на публична продан; в частта, с която е отхвърлена претенцията и по чл.31, ал.2 ЗС и в частта, с която тя е осъдена да заплати на останалите съделители суми за извършени подобрения в имота. Счита, че са налице условията на чл.292 ГПК за ликвидиране на съсобствеността чрез разпределение на дяловете, образувани с одобрения инвестиционен проект, както и че преустройствата не са значителни, нито пък са налице неудобства, по-големи от обикновените. Когато се преценява дали преустройството ще е значително, следва да се вземе предвид стойността на целия имот, която е 50 600 лв., а не само стойността на сградата. При такъв подход преустройството възлиза на около 12 % и не е значително. Не са налице и големи неудобства, тъй като обемът на предвидените строителни работи за обособяването на дяловете не е голям. За претенцията по чл.31, ал.2 ЗС следва да се има предвид това, че писмената покана до ползващия съсобственик е отправена с исковата молба. По въпроса за подобренията – съдът неправилно е квалифицирал претенцията по чл.72 ЗС, след като Б. Л. е бил недобросъвестен владелец. Освен това подобренията представляват вътрешни промени в имота, за които жалбоподателката нямало как да знае, след като не е имала достъп до него. Самата претенция била нередовна, а подобренията били оценявани през 2003г. и не се знаело дали понастоящем те съществуват.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е да се извърши публична продан на всички имоти предмет на делбеното производство, когато могат да бъдат обособени самостоятелни дялове за всеки един от съделителите, или делбата следва да се извърши по реда на чл.292 ГПК /отм./, респ. чл.289 ГПК /отм./.
2. Следва ли при преценка дали делбеният имот е поделяем да бъдат взети предвид всички съществуващи в дворното място самостоятелни обекти, или съдът следва да се ограничи единствено за имотите, за които по делото е представен инвестиционен проект.
3. При преценката дали стойността на предвидените по инвестиционен проект преустройства са значителни от коя стойност следва да изходи въззивният съд – от стойността на конкретната сграда, за разделянето на която е изготвен инвестиционният проект, или от всички допуснати до делба имоти, при положение че се касае за дворно място и застроени в него сграда и допълнителни постройки, т.е. следва ли да се имат предвид стойността на сградата и на допълнителните постройки.
4. При преценка на съотношението между предвидените по проект преустройства и допуснатия до делба имот, следва ли стойността на допуснатия до делба имот да бъде намалена със съответен коефициент, предвид намаленото търсене на недвижимите имоти на свободния пазар, или да се вземе действителната стойност на имота, определена по метода на пазарния аналог и методите на вещната стойност и преходната стойност.
5. Рефлектира ли учреденото право на ползване върху съсобствен недвижим имот при определяне на способа за извършване на делбата.
6. Може ли исковата молба за делба да има значение и като писмено поискване за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
7. Следва ли заявените във втората фаза на делбата претенции по сметките да отговарят на всички изисквания на процесуалния закон за редовност на исковата молба, за всяка претенция поотделно, и следва ли при предявяването им да бъдат отграничени претенциите за подобрения, за необходими разноски и за преустройства.
Б. И. Л. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлена възлагателната му претенция по чл.288, ал.3 ГПК /отм./ и делбеният имот е изнесен на публична продан, както и в частта, с която е осъден да заплати на съделителката Л. В. разноските за въззивното производство. Жалбоподателят счита, че възлагателната му претенция е следвало да бъде уважена, тъй като делбеният имот е неговото единствено жилище, в което той заживял веднага след реституирането му. Обстоятелството, че се е разпоредил със собственото си жилище в полза на двете си дъщери е без правно значение за възлагателната му претенция. Поддържа, че след като процесният имот е бил отчужден през 1952г., то е нямало как той да живее в него към момента на откриване на наследството през 1974г. Моментът, в който следвало да се приеме, че е открито наследството, е определен в последното изречение на чл.91а ЗН и това е моментът на реституцията, а не на смъртта на наследодателя.
В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по следния въпрос:
Когато неподеляемият имот, отговарящ на останалите изисквания за възлагане по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, представлява и новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН вследствие на извършена реституция, изисква ли се съделителят да е живял в този имот към момента на откриване на наследството, при условие, че това е било обективно невъзможно преди реституцията.
Освен това жалбоподателят счита, че обжалваното решение противоречи на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС по въпроса дали в случая е налице смесена съсобственост.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното: Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по третия и по шестия въпрос от жалбата на съделителката Л. В.. Третият въпрос насочва към изясняване на метода, по който следва да се преценява кога едни преустройства са значителни по смисъла на чл.203, ал.1 ЗУТ. Този въпрос е включен в предмета на делото, определящ е за неговия изход и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – т.е. налице е поддържаното от жалбоподателката основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Шестият въпрос е за това дали исковата молба може да има характер на писмена покана по чл.31, ал.2 ЗС. По този въпрос въззивното решение влиза в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение №30 от 15.07.13г. по гр.д.№24/12г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване по седмия въпрос, поставен в изложението към жалбата на Л. В. и свързан с претенцията на съделителя Б. Л. за заплащане на извършени подобрения в общия имот. Посоченото от жалбоподателката решение №307 от 25.05.10г. по гр.д.№4129/2009г. на ВКС не влиза в противоречие с решението по настоящото дело, тъй като в настоящия случай начинът на заявяване на претенциите за подобрения не сочи на нередовност, каквато има предвид посоченото решение на ВКС.
Не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на съделителя Б. Л.. Първият въпрос, който той поставя, е свързан с прилагането на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ в хипотеза на реституция на недвижимия имот, която е настъпила след смъртта на наследодателя. Този въпрос е определящ за изхода на настоящото дело, но по него не възниква соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ е ясна и не налага тълкуване в смисъла, който се предлага. Тя дава възможност на наследниците, които са живели в имота на наследодателя към момента на неговата смърт и нямат друго жилище, да претендират възлагане. В случаи като настоящия, когато към момента на смъртта на наследодателя имотът е бил държавна собственост и никой от наследниците не е живял в него по обективни причини, разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ не може да се приложи. При реституция наследниците придобиват „новооткритото” наследство, но това не означава, че се променя фактът, че те не са живели в спорния имот към момента на откриване на наследството. Обективната невъзможност за наследниците да живеят в имота към момента на откриване на наследството лишава всички тях в еднаква степен от претенцията за възлагане на имота по реда на чл.288, ал.3 ГПК /отм./. Другият въпрос – дали в случая е налице смесена съсобственост или не, е второстепенен и затова не е определящ за изхода по настоящото дело, съответно – по него не може да се допусне касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №479 от 30.10.13г. по в.гр.д.№185/12г. на Пазарджишкия окръжен съд по третия и шестия въпрос в касационната жалба на съделителката Л. И. В..
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по жалбата в размер на 727,33лв. и да представи по делото вносния документ, в противен случай жалбата и ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №479 от 30.10.13г. по в.гр.д.№185/12г. на Пазарджишкия окръжен съд по жалбата на съделителя Б. И. Л..
решението от 06.08.2013г. по гр.д.№7254/12г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: