1_20-27-12/01.07.2010
относно: прилагане на чл. 45, ал. 3от ЗДДС
По повод ваше запитване постъпилос вх. № 20-27-12/11.05.2010г., Дирекция „ОУИ”-………… изразява следното становище:
Видно от описаната в запитването фактическа обстановка, с нотариален акт от 28.02.2008г. сте придобили по давност недвижим имот – склад,находящ се в първи етаж на сграда построена през 1964 година. Дружеството Ви е взело решение помещението да бъде преустроено, като за целта Ви е издадено строително разрешение за преустройство и промяна на предназначението на самостоятелния обект в сградата от склад в три магазина за промишлени стоки и обособяването им в самостоятелни обекти . След извършването на преустройството на основание чл. 177, ал.3 от Закона за устройство на територията, Ви е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на обектите. Предстои Ви продажбата на един от магазините и въпросът Ви е, следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и продажбата да се третира като освободена доставка или се касае за продажба на „нова сграда” по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗДДС и следва да се начисли ДДС при прехвърлянето на вещни права.
Определението за “сгради, които не са нови“ се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на закона. С визираната норма е дадена дефиниция за “нови сгради“, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж“ или;
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Видно от дефиницията на понятието „нова сграда” по смисъла на ЗДДС същото е обвързано с изтичане на определен срок от момента на издаване на разрешението за ползване на сградата и третирането на доставките на сгради за целите на закона следва да се разглежда във връзка с хипотезите, при които:
-се издава разрешение за ползване поЗакона за устройство на територията /ЗУТ/;
-се издават други документи за допускане на въвеждането им в експлоатация – съгласно ЗУТ или предшестващи влизането му в сила закони;
-издават се разрешения за ползване или други удостоверяващи завършването на строеж документи, без да е налице нова сграда.
Доколкото от изложеното в запитването не е ясно дали е налице „нова сграда” по смисъла на ЗДДС или стара сграда, на която е извършено преустройство, е необходимо да се има предвид следното:
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, “строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съгласно чл.137 от ЗУТ реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от определена категория представляват строеж от същата категория. В тази връзка при извършването на тези видове строежи и въвеждането им в експлоатация се издава съответният за категорията им документ – разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация. Това налага да се направи ясно разграничение на случаите, при които при наличие на строежи, съставляващи реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите е налице нова сграда.
По смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ т. 44. “Реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.
Във връзка с горепосоченото са възможни следните хипотези, като не е от решаващо значение изискването за издаване на разрешение за строеж и експлоатация, тъй като такива се изискват в някои случаи и при обикновено преустройство:
1. “Стара“ сграда, към която не може да се обособи нов обект
В случаите, когато в резултат на преустройство не може да се обособи нов обект, не следва да се приеме, че е налице “нова сграда“ или част от такава, независимо от момента на издаване на разрешението за ползване, издадено във връзка с преустройството. В този аспект не подлежат на самостоятелно третиране по ЗДДС (като “нова сграда“) извършени основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
2. “Стара“ сграда, която в резултат на преустройство се превръща в нова сграда
Такива случаи са например, когато на съществуваща сграда се разрушават ограждащите стени и покривът и след това тя се изгражда отново. Разграничението между случаите, попадащи в т. 1 и т. 2, следва да се извършва според всеки конкретен случай, като се имат предвид всички факти и обстоятелства. При всички положения, за да еналице нова сграда, преустройството следва да е толкова цялостно и съществено, че натрупването на нови елементи да променя основно и без съмнение качеството на сградата, нейната устойчивост и дълготрайност.
При положение, че недвижимият имот е „стара сграда” по смисъла на закона и като предмет на освободена доставказатози имот няма да се дължи ДДС, ако не е упражнено правото на изборпо чл. 45, ал.7 от ЗДДС доставката да е облагаема . В случай, че доставчикът не е упражнил правото на избор доставката да бъде облагаема, за ползвания данъчен кредит във връзка с преустройството на сградата е налице основание за прилагане на чл. 79 от ЗДДС . Ако предметът на доставката не е дълготраен актив по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане , корекцията на данъчен кредит следва да се извърши на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Корекцията следва да се извърши в данъчния период, през който е извършена продажбата на актива , съгласно чл.79, ал. 4 от ЗДДС. Дължимият данък е в размер на ползвания данъчен кредит. Ако сградата предмет на доставката е дълготраен актив по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане /данъчен дълготраен актив / , корекцията на данъчен кредит следва да се извърши на основание чл. 79, ал. 6 , т. 1 от ЗДДС.
.
‘