прилагане на ЗДДС при извършване на доставки, облагаеми с нулева ставка

. 24-30-41
Дата: 23.02.2009 год.
ЗДДС, чл. 12.
Относно: прилагане на ЗДДС при извършване на доставки, облагаеми с нулева ставка
По повод Ваше запитване , препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх. № 24-30- 41 / 02.02.2009 г., изразявам следното становище:
•фактическата обстановка
С настоящото запитване сте допълнили фактическата обстановка, която сте изло-жили към ваше писмо № 20- 30-41 / 12.12.2008 г., като сте уточнили, че българското дружество фактурира на шведско дружество, но стоките се изпращат към трети страни
•Поставеният въпрос по същество е свързан със следното
В случай, че шведското дружество е установено на територията на страната, но стоката е напуснала територията на страната, следва ли да се приеме, че доставките са облагаеми с нулева ставка ?
III. Нормативна уредба:
Чл. 12 ЗДДС
•IV. Становище на ЦУ на НАП:
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
Поддържаме изразеното от ЦУ на НАП в писмо Изх. № 24-30-41/ 12.12.2008г., че с оглед на поставените въпроси следва да имате предвид съответно разпоредбите на § 1, т. 10 и 11 от ДР на ЗДДС, съгласно които:
-“Постоянен обект“ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение
(ъдбствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
– “Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
В ЗДДС е регламентирано понятието „независима икономическа дейност“ На основание чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В хода на извършване на ревизионното производство следва да се установи по безспорен начин, че шведското дружество осъществява изпълнение на икономическа дейност от този постоянен обект. Това може да стане чрез анализ на техническата база и човешките ресурси, с които дружеството разполага в постоянния обект. Ако в резултат от извършения анализ се постави под съмнение възможността доставки на стоки и услуги, да са извършени от постоянния обект, то следва, че дружеството не е установило своята икономическа дейност на територията на страната. Основание за такова третиране ще е налице например в случаите, когато се установи липса на разходи но издръжка на офис и персонал, относими към съответния “постоянен обект“, недекларирано място на стопанска дейност в държавата на “постоянния обект“, установяване, че декларираният “постоянен обект“ представлява “пощенска кутия“ и няма реална икономическа връзка с дейността на дружеството, или реално не съществува. За доказване на фактите и обстоятелствата, относими към наличието на “постоянен обект“ и извършването на доставки на стоки или услуги от същия, са допустими всички предвидени в ДОПК доказателствени средства. При доказано наличие на “постоянен обект“, за относимотта на доставката към същия следва да се анализира и търговската кореспонденция във връзка с доставката.
В случай, че безспорно докажете факта, че шведското дружество осъществява изпълнение на икономическа дейност от постоянен обект в страната следва да установите обстоятелството за целите на икономическата дейност на кое от двете места на установеност е предназначена стоката.
В запитването си не сте уточнили какво данъчно третиране е приложило българското дружество по отношение на доставките на стоманени заготовки към шведското дружество (Швеция е държава членка на Европейския съюз и в нормалния търговски оборот доставките на стоки следват режима на ВОП-ВОД) и доколкото коментирате доставки с нулева ставка по реда на чл. 28, т. 2 от ЗДДС, следва да обърнете внимание, че хипотезата, която се съдържа в тази алинея обхваща само случаите на доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
По отношение данъчното третиране на доставки, свързани с наличието на “постоянен обект“ е изразено становище и с писма № 24-00-33/18.05.2007 г. и 24-00-4 / 18.04.2008 г. на Изпълнителния директор на НАП.
В случай, че сте установили, че …………………. АВ Швеция е установено на територията на страната, и коментираните доставки са за целите на икономическата дейност на дружеството на територията на страната то тогава случаят попада в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Scroll to Top