ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№603
София, 14.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на10 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1970/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Х. против въззивното решение на Софийски градски съд от 03.08.2009 год. по гр. д. № 1236/2008 год., с което е оставено в сила решение от 31.10.2007 год. по гр. д. № 5868/2005 год. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу италиански търговец „Е” с правно основание чл. 128 КТ за 6000 евро, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода 04.06.2004 год. – 15.08.2004 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси – кое право е приложимо при наличие на трудов спор с международен елемент, задължително ли е да е налице избрано приложило право при трудов спор с международен елемент и кое право следва да се приложи, ако няма избор на приложимо право при трудов спор с международен елемент, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по чл. 128 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска на предявеното основание, въззивният съд е посочил, че се касае до спор за присъждане на трудово възнаграждение за труд положен в Република Италия от български гражданин през 2004 год. с ответник – италиански търговец със седалище гр. М.. Съдът е приел, че по спорното правоотношение с международен елемент, международната компетентност на българския съд произтича от разпоредбите на чл. 4 и чл. 17 от Кодекс на международно частно право (КМЧП). Посочил е, че доколкото по делото не се твърди и не се доказва, страните да са избрали приложимо право по отношение на трудовото правоотношение, съгласно чл. 96, ал. 2 КМПЧ трудовият договор се урежда от българското трудово право, в конкретният случай – чл. 62 КТ в редакция действаща към 04.06.2004 год., когато се твърди, че е възникнало трудовото правоотношение, който препраща към разпоредбите на чл. 97 и чл. 98 КМПЧ. Според чл. 62 КТ за действителността на трудовия договор се изисква, той да е сключен в писмена форма. Съдът е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал твърдението си, че е бил обвързан с трудово правоотношение с ответника, от което възниква вземането – не е представил трудов договор в писмена форма, а косвените доказателства – две разписки за получена от ищеца суми на 03.08.2004 год. за 100 евро, без да е посочено основанието, и за получена на 29.06.2004 год. сума 300 евро, без да се сочи издателят, също не сочат на извод за наличие на трудово правоотношение между страните, поради което искът следва да се отхвърли, като се приеме, че този факт не са се осъществил.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси са относими към изхода на делото. Това налага да се допусне касационно обжалване на решението, поради липса на съдебна практика по приложението на чл. 96 КМЧП в хипотезата на т. 3 от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК – правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.08.2009 год. по гр. д. № 1236/2008 год. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на Председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ