5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1154
С., 11.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3279/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Г. чрез пълномощник адв. А. Г. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 35 от 10.02.2014г. по в. гр. дело № 470/2013г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 174 от 22.07.2013г. по гр. дело № 296/2012г. на Ловешки окръжен съд, с което е отхвърлен иска на К. П. Г. против частен съдебен изпълнител Ц. Н. с рег. № 756, район на действие Плевенски окръжен съд с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за сумата 40 000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правните въпроси – допустимо ли е частен съдебен изпълнител да изнесе и продаде на публична продан единствен за длъжника жилищен имот, върху който е учредена ипотека, когато изпълнителното дело е образувано за удолетворяване вземане на хирографарен кредитор; отпада ли несеквестируемостта на единствен жилищен имот спрямо хирографарния кредитор, когато присъединяването на ипотекарния кредитор с изпълнителен лист е станало след приключила публична продан на жилището; какъв е смисъла вложен в разпоредбата на чл. 445, ал. 1 ГПК регламентираща отпадането на несеквестируемостта на единствено жилище – дали винаги, когато имотът е ипотекиран, той става секвестируем за всички кредитори, вкл. и хирографарните или несеквестируемостта му отпада само по отношение на ипотекарния кредитор, който участва в изпълнителното дело чрез предявяване на свое вземане. Жалбоподателката поддържа, че поставените правни въпроси са разрешени в противоречие с представено съдебно решение по ч. гр. дело № 3512/2012г. на Софийски градски съд и имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът Ц. Н. чрез пълномощник адв. С. М. Плевенска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното рещение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 74 ЗЧСИ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението материалноправни въпроси имат отношение към предмета на делото, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд установена по приложението на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, според която частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането; пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител; преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие на увреждането.
При иска за обезщетяване на вреди отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия и бездействията на съдебния изпълнител, настъпила вреда причинена при изпълнение на дейността на частния съдебен изпълнител и причинна връзка, т. е. вземането за обезщетение е възникнало от виновно и противоправно деяние причинило вредата. П. като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение се състои в процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите действия и бездействия са обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на съда по жалбата. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение, изпълнението е проведено в обективните и субективните предели на изпълнителния лист и предприетите действия отговорят на правилата за съответният изпълнителен способ пределите. В този смисъл решения на ВКС по гр. дело № 1295/2011г., четвърто г. о.; гр. дело № 1445/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 1555/2011г., трето г. о.; гр. дело № 1124/2010г., трето г. о. – всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.
При постановяване на решението съдът е проверил процесуалната законосъобразност на проведеното от ответника принудително изпълнение – извършена публична продан на недвижим имот – единствено жилище на ищцата. Прието е, че изпълнителното производството е образувано по искане на хирографарен кредитор въз основа на издаден изпълнителен лист, с който ищцата и едно трето лице са осъдени солидарно да заплатят на взискателя – кредитор посочени парични суми, т. е. изпълнителното производство е започнало въз основа на съдебен акт удостоверяващ право за принудително изпълнение. Съдът е констатирал някои допуснати от частния съдебен изпълнител незаконосъобразни процесуални действия, преценени като довели до удължаване на изпълнителното производство – несъставянето на протокол за нестанала втора публична продан в нарушение на чл. 434 ГПК и нарушение на чл. 494, ал. 2 ГПК – тук съдът неправилно е приел, че частният съдебен изпълнител е следвало да извърши нова оценка на имота след втората публична продан, тъй като разпоредбата урежда възможност взискателят да поиска определянето на нова начална цена, което е различно от извършването на нова оценка; имотът е оценен от съдебния изпълнител при извършването на описа и след като две поредни продажби не са станали чрез съответните фиксирани от закона коефициенти, то началната цена трябва да е достатъчно ниска, за да бъдат привлечени наддавачи в проданта; затова законодателят овластява частният съдебен изпълнител да я определи пряко по своя преценка. Това дава основание да се приеме по същество, че извършените от ответника действия са в съответствие с правилата за възприетия изпълнителен способ.
Искът е отхвърлен, не поради приетите от съда да са извършени процесуално незаконосъобразни бездействия на ответника, а поради встъпването във висящото изпълнителното производство на ипотекарен кредитор, който по силата на закона (чл. 459, ал. 2 ГПК) се смята за присъединен взискател по право, по отношение на който не може да се противопостави несеквестируемостта на имота, когато изпълнението по висящия изпълнителен процес е насочено върху ипотекирания имот. Съдът е констатирал, че постъпилите при извършената публична продан суми са послужили за удовлетворяване на вземането на ипотекарния кредитор, т. е. погасено е задължение към взискател с привилигировано от закона вземане, поради което е прието, че ищцата не е претърпяла имуществена вреда от загубата на имота в посочения размер. Такава вреда тя би претърпяла, ако със сумата от продажбата на имота бе удовлетворено вземането на първоначалния взискател (хирографарен кредитор), по отношения на който важи забраната за несеквестируеммост на имота. Следователно, решаващите мотиви на съда за отхвърляне на претенцията е липсата на елемент от фактическия състав на деликтния иск за вреди с предмет вземане за обезщетение, което възниква при наличието на определени предпоставки, в случая поради липса на вреда причинена от незаконосъобразни процесуални действия на частния съдебен изпълнител при изпълнение на дейността, респ. липса на причинна връзка между констатирано от съда процесуално бездействие на частния съдебен изпълнител, което да е довело до причиняване на вреда.
Жалбоподателят поддържа, че правните въпроси, които се свеждат до това, дали чрез присъединяването на ипотекарния кредитор във висящо изпълнително производство иницирано от хирографарен кредитор, може да се преодолее забраната за несеквестируемостта на имота по чл. 444, т. 7 ГПК били разрешени в противоречие с приетото в решение по ч. гр. дело № 3512/2012 г. на СГС, постановено в производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК. В решението е прието, че изпълнителното дело е иницирано от хирографарен кредитор, който няма право да насочва принудително изпълнение срещу имот, който е несеквестируем по отношение на него. Такова право има само ипотекарния кредитор с ипотека именно върху този имот, като това право се упражнява чрез самостоятелно инициране на изпълнителното производство. Чрез присъединяването на ипотекарния кредитор към вече започнало изпълнително производство не може да се преодолява и заобикаля правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника по отношение на хирографарни кредитори. Последните (хирографарните кредитори) нямат право да се удолетворят от осребряването на несеквестируемия имот, като след като същият бъде осребрен и след като се удолетвори вземането на ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не служат за удовлетворяването на останалите кредитори според реда на предпочитание. Тези съображения не влизат в противоречие с приетото от съда по обжалваното решение, напротив, решаващите изводи на съда за отхвърлянето на иска са в съответствие с посочената съдебна практика. При осребряването на имота, частният съдебен изпълнител е удовлетворил само вземането на присъединения ипотекарен кредитор, макар производството да е иницирано от хирокрафарен кредитор и точно поради това на ищцата не е причинена твърдяната имуществена вреда, което е в съответствие с посоченото в представената съдебна практика – чрез присъединяването на ипотекарния кредитор към вече започнало изпълнително производство не може да се преодолява и заобикаля правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника, по отношение на хирографарния кредитор, който няма право да се удолетвори от осребрения несеквестируем имот.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2, респ. т. 3 ГПК, с оглед на създадена задължителна съдебна практика на ВКС.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 2076 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35 от 10.02.2014г. по в. гр. дело № 470/2013г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. П. Г. да заплати на частен съдебен изпълнител Ц. Н. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 2076 лв. адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ