. 26-Д-93
Дата: 04.02.2009 год.
ЗКПО, чл. 194.
Относно: Данъчно третиране съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на плащане към чуждестранно юридическо лице, извършено вследствие на намаляване на капитала на българско дъщерно дружество
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Д-93/10.10.2008 г., изразявам следното становище:
Според описаните в запитването Ви обстоятелства чуждестранно юридическо лице, съдружник/акционер в българско търговско дружество, увеличава капитала на същото чрез парична вноска. Впоследствие българското дружество взема решение и намалява регистрирания си капитал. В резултат на това изплаща намалението на съдружниците/акционерите си включително на чуждестранното юридическо лице.
С оглед на това поставяте въпроси, свързани с данъчното третиране по реда на ЗКПО на паричната сума, изплатена на чуждестранното юридическо лице вследствие на намаляването на капитала на българското дружество и в частност дали чуждестранното юридическо лице подлежи на облагане с данък при източника съгласно чл. 194 от ЗКПО.
На облагане с данък при източника по реда на чл. 194, ал.1, т. 1 от ЗКПО подлежат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната.
Определение на понятието “дивидент“ е дадено в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. По смисъла на посочената разпоредба “дивидент“ е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собствения капитал на последното, включително:
•доход от акции;
•доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества, и от други права,
третирани като доходи от акции;
•скрито разпределение на печалбата (т. 5 от § 1 на ДР на ЗКПО дефинира това понятие).
Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.
Дивидентът като понятие в търговското право се свързва с акцията, както и с наличието на печалба. Съгласно разпоредбата на чл. 181 от Търговския закон акцията дава право на глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с
номиналната стойност на акцията. Разпоредби в същия смисъл са налице и за дружествата с ограничена отговорност. Следователно правото на дивидент е имуществено право.
Дивидентът представлява част, която съдружник получава от дружествената печалба за изтекло време. Определя се съобразно уговореното между съдружниците. За разлика от лихвата дивидент се плаща само при осъществена печалба, (виж Терминологичен юридически речник, Ciela).
Следователно разпределянето на дивидент не може да се отъждестви с връщане на парични вноски, направени за учредяване на дружеството или за увеличение на неговия капитал. Налице е обаче една особеност, която следва да бъде съобразена при прилагане на чл. 194 от ЗКПО, а именно:
Касае се за случаи при които е взето решение капиталът да бъде увеличен посредством извършено разпределение на печалбата, в резултат от което се издават нови акции или дялове, каквато възможност е предвидена в ТЗ. Така например за акционерните дружества разпоредбите на чл. 197, ал.1 и 2 от Търговския закон (ТЗ) регламентират, че общото събрание може да реши да увеличи капитала чрез превръщане на част от печалбата в капитал. При вписване на решението за увеличаване се представя балансът и се посочва, че увеличаването е от собствени средства на дружеството. По отношение на дружествата с ограничена отговорност чл. 148, ал.1 от ТЗ предвижда, че увеличението на капитала може да се извърши чрез увеличаване на дяловете или записване на нови дялове. Едновременно с това по силата на чл. 137, ал. 1, т. 3 и 4 от ТЗ като компетентности на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност са предвидени приемането на годишния отчет и баланса, разпределянето печалбата и вземането на решение за нейното изплащане, както и вземането на решения за намаляване и увеличаване на капитала.
С оглед на това, че съгласно счетоводното законодателство основният (регистриран) капитал и печалбата, подлежаща на разпределение са елементи на собствения капитал, при извършено разпределение на печалбата под формата на нови дялове или акции печалбата се трансформира в капитал, в резултат на което не се променя величината на собствения капитал. Следователно в описания случай не се извършва намаление на собствения капитал, поради което извършеното разпределение под формата на нови дялове или акции не следва да се третира като дивидент по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗКПО, съответно не е приложима разпоредбата чл.194 от същия закон.
Ако описаната хипотеза бъде реализирана и впоследствие се извърши намаление на регистрирания капитал (в който се съдържа трансформирана в капитал печалба), ще е налице разпределение на дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО. Размерът на дивидента за всеки съдружник/акционер следва да бъде определен съразмерно с притежаваните от него дялове/акции и ще представлява частта от намалението на капитала, съответстваща на извършеното преди това увеличение на същия посредством превръщане на част от печалбата в капитал.
В заключение Ви уведомявам, че тъй като обстоятелствата, които излагате в писмото си са хипотетични, както и не са идентифицирани задължените лица – българското и чуждестранното юридическо лице, настоящето становище не обвързва приходната администрация с отговорността, предвидена в чл. 17, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИО-
НАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘