Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 349
С., 15.01. 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 6639 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.5, предл. 1 ГПК.
Образувано е по молбата на М. Ел М., подадена чрез адвокат Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 4277 от 21.11.2012 г. по гр.д.№ 15191/2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която се е произнесъл по съединените с брачния иск, искове за личните отношения и издръжката на детето М. Ел М.. Твърдението на молителителят е, че решението е постановено в нарушение на правилата за призоваване, с което е нарушено правото му на участие в първоинстанционното производство и възможността да организира защитата си по делото. Искането е за отмяна на атакуваното решение в посочената част и връщане делото на Районен съд, [населено място] за ново разглеждане.
Ответницата по молбата А. Н. У. в писмения отговор изразява становище за недопустимост на същата, тъй като съдът се е произнесъл по предявен иск за развод и задължително съединени с него небрачни искове. След като не се допуска отмяна на решението, с което е постановен развод, то е недопустимо да се иска отмяна в частта, касаеща съединените искове. Изложени са съображения и за неоснователност на молбата, предвид на това, че молителят е бил редовно призован за производството по делото.
Като взе предвид доводите по молбата, извърши проверка относно основателността на твърденията по нея, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира за установено следното:
Молбата за отмяна е допустима, като подадена срещу влязло в сила решение в частта, по исковете за определяне на лични отношение и издръжка на роденото от брака между страните дете. Същата е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Производството по гр.д. № 15191/2011 г. по описа на Районен съд, [населено място] е образувано по предявените от А. Н. У. срещу М. Ел М. искове за развод, за упражняване на родителските права върху роденото от брака дете, личните отношения и издръжката на същото. На посочения в исковата молба адрес на молителя в [населено място], [улица], ет.ІV, Република Италия на 24.11.2011 г. районният съд е изпратил на основание чл.4 от Правилник № 1393/2007 г. на Съвета на Европа съдебните книжа за връчване. На 29.12.2011 г. Службата на съдебните връчители в [населено място] е уведомила районния съд, че книжата не са връчени тъй като ответникът не е открит на посочения адрес. На ищцата по делото са дадени указания да посочи известен ли й е и друг адрес на ответника в сраната или чужбина, като е разпоредено да се извърши служебна справка има ли постоянен или настоящ адрес в страната. В подадената от ищцата декларация е посочено, че адреса който й е известен е този в Република Италия, на който ответника не е открит. В у-ние от 15.03.2012 г. ОД на МВР, [населено място] данните са, че ответника няма постоянен адрес в България, като е посочен настоящ адрес в [населено място], с отбелязване че данните са актуални от дата 3.09.3.2002 г. Съдът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията към нея да се връчат на настоящия адрес, от където съобщението се е върнало в цялост с отбелязване, че лицето не живее на този адрес. Разпоредено е от съда връчване на съдебните книжа по реда на чл.47 ГПК и на 25.05.2012 г. е залепено уведомление на оградата до входната врата, че книжата се намират в канцеларията на Софийски районен съд и в двуседмичен срок ответникът може да се яви, за да ги получи. След изтичане на срока, а именно на 8.06.2012 г. книжата са върнати по компетентност на Пловдивския районен съд, който е назначил особен представител на ответника. Последният е представляван от назначения особен представител в производството по делото.
Настоящата съдебна инстанция счита, че молбата за отмяна е неоснователна поради следното:
На посочения в исковата молба адрес в Република Италия, на който молителят твърди, че е регистриран и живее повече от 10 години, както и до сега съдебните книжа са били изпратени от Пловдивския районен съд. В съответствие с извършените от италианските органи действия по връчване на книжата е издадено и задължителното за това по см. на чл.10 вр. чл.7 от Регламент № 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела удостоверение, в което е посочена и причината, поради която не е могло да бъде извършено самото връчване- неоткриваем получател. Според правилата на посочения регламент получаващият орган връчва книжата или осигурява връчването им в съответствие със законодателството на държавата – членка адресат, или по специална процедура, поискана от предаващия орган, освен ако този начин е несъвместим със законите на тази държава-членка. Според същите правила получаващият орган взема всички необходимите мерки за осъществяване връчването на документа и информира незабавно предаващият орган посредством удостоверение по формуляр образеца, посочен в приложение № 1, което се изготвя при условията, посочени в чл.10, ал. 2 от регламента. В случая връчването на съдебните книжа е било извършено и документирано по правилата, приложими от вътрешното законодателство на Република Италия по предвидения в Регламент № 1393/2007 г. ред. На настоящия адрес на молителя в Република България връчването на съдебните книжа е било извършено по реда на чл.47 ГПК, като му е бил назначен и особен представител, който го е представлявал в производството по делото. Или, молителят е бил редовно призован както по италианското, така и по българското законодателства.
По изложените съображения, твърдението в молбата за отмяна за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при връчване на съдебните книжа по реда на Регламент № 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета, и по правилата на ГПК довело до лишаване на молителя от правото на участие в производството по делото и от възможността за организира защитата си е неоснователно. Не е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал.1, т.5, предл. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ го.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Ел М., подадена чрез адвокат Д. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 4277 от 21.11.2012 г. по гр.д.№ 15191/2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, по иска за личните отношения и за издръжката на детето М. Ел М..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :